Следователите знаеха, че за да се съгласи да свидетелства срещу Джими Уийкс, той би трябвало да е разполагал със солидни доказателства за злоупотребите му. Известно им беше и това, че ако не ги открият бързо, хората на Джими Уийкс щяха да се доберат до тях и да ги унищожат.
Вдовицата пищеше и нареждаше, че Барни е жертва, а домът е неин, макар и на табелката до входа да стои името на горкия Барни, и никой няма право да го съсипва. Независимо от протестите й следователите разглобиха всичко, включително и дъбовия шкаф, закован за стената на гостната.
След като изкъртиха дървото от мазилката, попаднаха на сейф, достатъчно голям, за да събере архива на малък офис.
Пред вилата се насъбраха журналисти и телевизионните камери заснеха пристигането на касоразбивача, който вече беше пенсионер, но правителството все още се ползваше от услугите му. След четвърт час сейфът бе отворен и малко по-късно, в четири и петнайсет същия следобед, Лес Хауард се обади по телефона на федералния прокурор Ройс.
Намериха втори комплект от счетоводни книги на фирмата „Уийкс“, както и дневници отпреди петнайсет години, в които Барни бе вписвал срещите на Джими и си бе водил бележки за предмета на разговорите.
Ройс със задоволство научи, че са открили и кутии, пълни с копия от фактури за скъпи вещи, между които кожени палта, бижута и коли, купувани на най-различни приятелки на Джими. На тях Барни бе отбелязал: „Не са плащани данъци.“
— Златна мина — увери го Хауард. — Явно Барни е знаел старата пословица: „Винаги гледай на приятеля си като на бъдещ враг.“ Вероятно още от първия ден се е подготвял да отърве затвора, като предаде Уийкс, ако някога се стигне до дело.
Съдията беше отложил заседанието на съда за следващия ден, понеже предпочиташе да започне с нов свидетел сутринта, вместо в четири часа следобед. Това също беше добре. След като затвори телефона, Ройс продължи да се усмихва на чудесните новини и изрече на глас:
— Благодаря ти, Барни. Винаги съм вярвал, че ще успееш.
После седя известно време смълчан, обмисляйки по-нататъшните си действия.
Марта Лус, личната счетоводителка на Джими, беше призована за свидетел на защитата. Вече бе дала показания под клетва, че документите са напълно редовни и са в един екземпляр. Сега мис Лус имаше шанс да се яви като свидетел на обвинението, за да получи по-лека присъда. Според Ройс нямаше да е трудно да бъде убедена, че е в неин интерес да го стори.
82.
В неделя Джейсън Арнът се събуди късно със симптоми на грип и реши да не ходи във вилата си в Катскил, както бе планирал. Прекара целия ден в леглото. Стана само за да си приготви лек обяд. В подобни моменти съжаляваше, че няма прислужница, която да живее постоянно в къщата му.
От друга страна, беше доволен, че е в състояние да се усамоти, без някой да му се пречка из краката. Занесе книги и вестници в спалнята си и дълго чете, като пиеше портокалов сок и от време на време подремваше.
През няколко часа поглеждаше листовката на ФБР, за да се увери, че никой не би го оприличил с човека на размазаната снимка, която беше истинска карикатура.
В понеделник вечер се почувства доста по-добре и реши, че листовката не представлява никаква заплаха за него. Дори и някой агент на ФБР да дойдеше в дома му да го разпитва като един от гостите на приемите, никога нямаше да се сетят да го свържат с кражбата.
Не и от тази снимка. Не и от записите на разговорите, проведени от домашния му телефон. Не и от антиките и картините в тази къща. Не и от най-внимателна проверка на финансовите му средства. Дори не и от резервацията във вашингтонския хотел в края на седмицата, когато извърши обира у семейство Хамилтън, тъй като се регистрира с един от фалшивите си паспорти.
Нямаше съмнение, че е в безопасност. Обеща си, че на следващия ден или най-късно в сряда ще отиде в Катскил, за да се порадва на съкровищата си.
Джейсън не знаеше, че агентите от ФБР вече са получили заповед от съда за подслушване на телефона му и внимателно наблюдават неговия дом. Не му беше известно, че отсега нататък няма да може да направи нито една крачка, без някой да го види и да го проследи.
83.
Карайки на север от манхатънския Гринич Вилидж, Кери попадна в първото за следобеда задръстване на движението. В пет без двайсет потегли с колата си от гаража на Дванайсета улица. Беше шест и пет, когато свърна в алеята пред дома си и забеляза волвото на Джеф, паркирано пред двойния гараж.