— Пълъмбо.
— Джо, Кери е на телефона.
— Междучасието свърши. Робин е в сградата. Аз съм паркирал пред главния вход. Само той е отключен. Ще я откарам у дома и ще остана с нея и с Алисън. — Той замълча. — Не се тревожи, майко. Ще се погрижа добре за детенцето ти.
— Знам. Благодаря ти, Джо.
Беше време да се срещне с Джонатан. Докато бързаше по коридора и изтича да хване асансьора, чийто врати вече се затваряха, Кери си мислеше за липсващата брошка. Нещо в нея й беше много познато. Двете части. Цветето и пъпката като майка и дете. Мама и бебето… Чудеше се защо й се струва, че е чувала тези думи?
Джонатан вече седеше на една маса и пиеше газирана вода. Стана, щом я видя да влиза. Прегръдката му й подейства успокоително.
— Изглеждаш доста изморена, млада госпожо — отбеляза той. — Или е по-точно да кажа доста напрегната?
Винаги когато й говореше така, Кери се сещаше за баща си и беше благодарна на Джонатан, който в много отношения й го заместваше.
— Досега денят си го биваше — отвърна Кери и се настани на стола. — Разбра ли за доктор Смит?
— Грейс ми се обади. Чула за убийството по новините в десет часа, докато закусвала. Джими Уийкс явно продължава да действа. Двамата с Грейс ужасно се тревожим за Робин.
— И аз. Но Джо Пълъмбо, един от нашите следователи, е пред училището. После ще я закара у дома и няма да си тръгне, преди да се прибера от работа.
Сервитьорът застана до масата.
— Хайде да поръчаме — предложи Кери, — а след това ще те уведомя за някои неща.
Решиха да си вземат лучена супа, която им беше сервирана почти веднага. Докато ядяха, Кери му разказа за плика, пристигнал с „Федерал Експрес“ с всичките бижута и с писмото на д-р Смит.
— Срамувам се, понеже се мъчех да те разубедя да не се залавяш с разследването — тихо изрече Джонатан. — Ще направя всичко възможно да бъдеш включена в списъка за съдийските места, но ако губернаторът реши, че кандидатурата на Грийн е застрашена, нищо чудно ти да си изкупителната жертва.
— Е, все пак има надежда — отвърна Кери. — Трябва да благодарим на Грейс, че помогна на ФБР да открият крадеца. — Запозна го и с подробностите около Джейсън Арнът. — Франк Грийн вече е измислил как да се отклони вниманието на обществеността от факта, че Скип Риърдън е бил осъден несправедливо. Няма търпение да разгласи, че залавянето на крадеца, убил майката на конгресмена Пийл, е заслуга на съпругата на сенатора Джонатан Хувър. Ти си неговият най-добър приятел. В такъв случай никой няма да го обвини. Бог ми е свидетел, че си най-уважаваният политик в Ню Джърси.
Джонатан се усмихна.
— Винаги можем да преиначим истината и да заявим, че Грейс се е консултирала с Грийн и той я е накарал да се обади на ФБР. — Усмивката изчезна от лицето му. — Кери, според теб какво общо има между Робин и евентуалната връзка на Джейсън Арнът с делото „Риърдън“? Смяташ ли, че той е направил снимката й и ти я е изпратил?
— Изключено. Собственият й баща ме предупреди, че Робин е в опасност. По този начин той всъщност призна, че това е дело на Джими Уийкс.
— И каква ще е следващата крачка?
— Вероятно утре сутринта двамата с Франк Грийн ще заведем Дидри Риърдън във вилата на Джейсън Арнът в Катскил, за да разпознае миниатюрната рамка. Би следвало Арнът вече да е арестуван. Засега ще го държат в близкия затвор. Когато започнат да доказват, че е откраднал предметите от домовете на съответните семейства, ще го преместят. Според мен нямат търпение да заведат дело срещу него за убийството на майката на конгресмена Пийл. Разбира се, ако е причинил смъртта на Сузан Риърдън, ще настояваме процесът да е в нашия съд.
— А ако не пожелае да говори?
— Изпратихме листовки до всички бижутери в Ню Джърси, като, естествено, се насочихме най-вече към тези в Бъргън, понеже и Уийкс, и Арнът живеят тук. Предполагам, че някой от бижутерите ще разпознае съвременните накити и ще излезе, че са от Уийкс, докато старинната гривна вероятно е била подарена от Арнът. Когато са я намерили на ръката на Сузан, очевидно е била с нова закопчалка. Тъй като е необичайна, този, който я е поправил, сигурно ще си спомни за нея. Колкото повече неща открием, с които да уличим Арнът, толкова по-лесно ще го убедим да ни съдейства.
— Значи утре рано ще заминеш за Катскил?
— Да. Този път в никакъв случай няма да оставя Робин сама вкъщи. Ако Франк настоява да тръгнем много рано, ще помоля Алисън да дойде.
— Имам по-добра идея. Нека Робин да преспи у нас. Сутринта ще я закарам на училище или ако предпочиташ, Джо Пълъмбо ще я вземе от дома ни и ще я заведе. Знаеш, че нашата къща е с отлична алармена инсталация. Аз, естествено, ще си бъда у дома. Не се сещам дали сме ти споменавали, че дори Грейс държи в чекмеджето на нощното си шкафче пистолет. Преди години я научих как да си служи с него. Освен това Грейс ще се радва Робин да ни гостува. Напоследък доста е потисната, а дъщеря ти е такова сладко дете.