След малко някой позвъни на задния вход. Обсаден съм, помисли си той. Е, добре. Знаеше, че това все някога ще се случи. Ех, ако миналата седмица се беше вслушал в интуицията си и бе напуснал страната. Допи виното, реши, че още една чаша ще му се отрази добре, и се отправи към кухнята. През всички прозорци надничаха агресивни, самодоволни лица на служители, които бяха в правото си да упражняват власт.
Арнът им кимна и вдигна с подигравателен жест чашата, сякаш искаше да им каже наздраве. Отпи, стигна до задната врата, отвори я и се отмести настрана, за да не пречи на хората, които мигом нахлуха вътре.
— ФБР, Арнът — крещяха те. — Имаме заповед да претърсим вилата ви.
— Господа — измърмори той, — моля ви да бъдете внимателни. Тук ще видите много красиви, дори безценни предмети. Може и да не сте свикнали с подобни вещи, но, ако обичате, отнасяйте се с уважение към тях. Не са ли ви кални обувките?
94.
Кери се обади на Робин в три и половина. Двете с Алисън били на компютъра, уведоми я Робин, и се занимавали с една от игрите, които й бяха подарили чичо Джонатан и леля Грейс. Кери й съобщи за плана си.
— Тази нощ ми се налага да работя до късно, а утре сутринта излизам към седем. Джонатан и Грейс много биха искали да преспиш у тях. Ще се чувствам по-спокойна, като знам, че си там.
— Защо мистър Пълъмбо стоя цял ден с колата пред училището, а после ме докара и още е на улицата пред нас? Наистина ли ме грози голяма опасност?
Кери се опита да прозвучи небрежно:
— Неприятно ми е, че ще те разочаровам, но просто вземаме предпазни мерки, Роб. Делото вече наближава връхната си точка.
— Чудесно! Мистър Пълъмбо ми харесва. Ще отида при чичо Джонатан и леля Грейс. И те ми харесват. А ти?
— Ще се прибера късно. Когато си дойда, полицейската кола ще минава покрай нас през петнайсет минути. Това е напълно достатъчно.
— Пази се, мамо.
За момент смелостта на Робин изчезна и тя се превърна в малко изплашено момиченце.
— Ти се пази, скъпа. И си напиши домашното.
— Добре. Ще попитам леля Грейс дали мога да извадя албумите със старите снимки. Обичам да разглеждам едновремешни дрехи и фризури. Доколкото знам, снимките са подредени, така както са били правени. Мисля си, че ще ми хрумне някоя идея, понеже в кръжока по фотография ни поставиха задача да изготвим семеен албум, който да пресъздава историята на фамилията.
— Хубаво. Там има великолепни снимки. Когато помагах в домакинството, ми беше много приятно да прелиствам албумите. — Кери се върна към спомените. — Броях, за да разбера колко различни прислужници са имали чичо Джонатан и леля Грейс. Понякога все още се сещам за тях, докато чистя с прахосмукачката или сгъвам прането.
Робин се изсмя.
— Не се предавай. Някой ден нищо чудно и да спечелиш от лотарията. Обичам те, мамо.
В пет и половина Джеф й се обади от колата си:
— Познай къде съм. — Не я изчака да му отговори. — Днес бях в съда. Джейсън Арнът се е мъчил да се свърже с мен. Оставил ми е съобщение.
— Джейсън Арнът! — възкликна Кери.
— Да. Преди няколко минути му позвъних и той ми заяви, че иска да ме види веднага. Настоява да поема защитата му.
— Да му станеш адвокат?
— Не е възможно, понеже е замесен в случая „Риърдън“. Но дори и да не беше, нямаше да се съглася. Обясних му, но въпреки всичко държи да се срещне с мен.
— Джеф! Не му разрешавай да ти казва нищо, което би се възприело като информация, облагодетелстваща клиента ти.
Джеф се изсмя.
— Благодаря ти, Кери. Никога нямаше да ми мине през ума.
Кери също се изсмя, а после сподели с него, че е уредила Робин да преспи у семейство Хувър.
— Аз ще работя тук до късно. Когато си тръгвам, ще уведомя полицаите. Всичко е уговорено.
— Дано да е така. — Гласът му стана рязък: — Колкото повече си мисля, че те оставих да отидеш сама в къщата на Смит, толкова повече се убеждавам в глупостта си. Можеше да си при него, когато са дошли да го застрелят, както се случи с Марк Йънг заради Хаскъл.
Джеф обеща, че ще й се обади, след като се види с Арнът, и затвори.
Беше осем часът, когато Кери приключи с подготовката по предстоящото дело и отново се залови за огромната папка с материалите от процеса „Риърдън“.
Взря се в снимките, правени на мястото на убийството. В писмото си д-р Смит споменаваше, че е влязъл в къщата през нощта и е открил трупа на Сузан. Кери затвори очи при ужасната мисъл, че може някога да намери Робин в такова състояние. Смит нарочно прибрал картичката с нотите от песента „Нека те наричам любима“, понеже бил сигурен, че Скип е убил Сузан в пристъп на ревност, и не искал съпругът й да се отърве с лека присъда.