— Вижте, няма да поема защитата ви. Прекарах десет години от живота си като адвокат на невинен човек, който е в затвора. Ако сте убили Сузан или ви е известно кой го е извършил и сте оставили Скип да гние в тази килия толкова дълго време, заклевам се, че не бих си помръднал пръста, за да ви помогна.
— Точно такава решителност ми е необходима — въздъхна Арнът. — Вие сте адвокат по наказателно право. Познавате истинските професионалисти в Ню Джърси или където и да било другаде. Ако ми обещаете, че ще ми намерите най-добрия защитник, ще ви съобщя какво знам за смъртта на Сузан Риърдън, която, между другото, не съм причинил аз.
Джеф се взря за миг в мъжа, разсъждавайки върху предложението му.
— Съгласен съм, но преди да продължим, бих желал да подпишете клетвена декларация пред свидетели, че няма да ми предоставите поверителна информация и ако се наложи, ще мога да използвам показанията ви, за да помогна на Скип Риърдън.
— Нямам нищо против.
Агентите от ФБР разполагаха с машинописка. Тя напечата клетвената декларация на Арнът. След като той и още двама свидетели я подписаха, Арнът заяви:
— Вече е късно. Денят беше доста тежък. Помислихте ли си кой адвокат да ми препоръчате?
— Да — отвърна Джеф. — Джордж Саймъндс от Трентън. Той е отличен защитник и умее да се справя с трудни ситуации.
— Ще се опитат да ме обвинят, че съм убил предумишлено мисис Пийл. Кълна се, че беше нещастен случай.
— Ако има начин да мине за непредумишлено убийство, той ще успее да убеди прокурора, че е било така. Поне няма да ви осъдят на смърт.
— Обадете му се веднага.
Джеф знаеше, че Саймъндс живее в Принстън, понеже веднъж го беше канил на вечеря в дома си. Спомни си, че телефонният му номер е записан на името на съпругата му. Позвъни по мобифона в присъствието на Арнът. Беше десет и половина.
След десет минути Джеф приключи разговора.
— Готово, разполагате с първокласен адвокат. А сега ви слушам.
— За жалост бях в къщата на семейство Риърдън, когато Сузан загина започна Арнът с гробовен глас. — Сузан се отнасяше толкова небрежно с бижутата си, някои от които бяха много красиви, че изкушението бе твърде голямо. Бях научил, че Скип е заминал по работа в Пенсилвания. Сузан ми каза, че вечерта има среща с Джими Уийкс. Колкото и странно да изглежда, тя действително си падаше по него.
— Той беше ли в къщата, когато вие влязохте?
Арнът поклати глава.
— Не, тя щеше да отиде до търговския център в Пърл Ривър, да остави колата си там и да се качи в неговата. Бях разбрал погрешно, че ще се видят рано. Когато пристигнах, няколко лампи на долния етаж светеха, но това беше нормално, защото се включваха и изключваха автоматично. Откъм задната страна на къщата забелязах, че прозорците на голямата спалня са широко отворени. Беше съвсем лесно да се изкача, понеже покривът на втория етаж на тази модерна къща стига почти до земята.
— Колко беше часът?
— Точно осем. Бях поканен на вечеря в Катскил. Една от причините за дългата ми и успешна кариера беше, че винаги успявах да си осигуря алиби, когато извършвах някой обир.
— Влязохте в къщата… — подкани го Джеф.
— Да. Беше съвсем тихо и аз помислих, че няма никой. Не предполагах, че Сузан е все още долу. Минах през всекидневната и стигнах до спалнята, където върху нощното шкафче стоеше рамката. Бях я виждал отдалеч и не знаех дали е истинска изработка на Фаберже. Очевидно с основание не й бях обърнал внимание. Вдигнах я и тъкмо я разглеждах, когато чух гласа на Сузан. Крещеше на някого. Бях доста смутен от думите й.
— Какво казваше?
— Нещо като: „Ти ми ги подари и те са си мои. А сега си върви. Досаждаш ми.“
Ти ми ги подари и те са си мои. Бижутата, помисли си Джеф.
— Значи Джими Уийкс е променил решението си и е минал да я вземе — разсъждаваше Джеф.
— О, не. Някакъв мъж извика: „Трябва да ми ги дадеш.“ Гласът беше прекалено приятен, за да е на Джими Уийкс, и със сигурност не бе на нещастния Скип. — Арнът въздъхна. — Пуснах рамката в джоба си почти несъзнателно. Ужасно копие, но снимката на Сузан е красива и за мен винаги е било удоволствие да я притежавам. Сузан наистина ми липсва.
— Пуснахте рамката в джоба… — отново го подкани Джеф.
— Изведнъж осъзнах, че някой се качва по стъпалата. Както споменах, бях в спалнята. Скочих в гардероба на Сузан и се опитах да се скрия зад дългите й рокли. Не бях затворил плътно вратата.