— Разбрахте ли кой влезе?
— Не, нямаше как да зърна лицето.
— Какво направи човекът?
— Тръгна направо към кутията с бижутата, порови из нея и извади нещо. После, тъй като явно не намери всичко, което му беше нужно, започна да обръща чекмеджетата. Беше като обезумял. След няколко минути или откри това, което търсеше, или се отказа. За щастие не стигна до гардероба. Изчаках известно време и усещайки, че нещо не е наред, слязох тихо долу. Тогава я видях.
— В тази кутия имаше много бижута. Какво е взел убиецът на Сузан?
— Като съдя по показанията на свидетелите по делото, сигурно е било цветето с пъпката — старинната брошка с диамантите. Действително беше красива, уникат.
— Дали този човек й е подарил и старинната гривна?
— О, да. Всъщност според мен се е опитвал да открие и гривната.
— Знаете ли кой е дал на Сузан гривната и брошката?
— Разбира се. Сузан почти нямаше тайни от мен. Забележете, не твърдя, че точно той е бил в къщата през онази нощ, но просто нещата се връзват, нали? Сега, надявам се, ви е ясно какво имам предвид. Показанията ми ще ви помогнат да намерите истинския убиец на Сузан, което предполага, че би следвало да се погрижите за мен.
— Мистър Арнът, кой е подарил гривната и брошката на Сузан?
Арнът се усмихна весело.
— Няма да ми повярвате, ако ви кажа.
96.
Кери измина разстоянието до Олд Тапан за двайсет и пет минути. Всяко завъртане на волана й се струваше безкрайно. Робин, малката смела Робин, която винаги се опитва да не дава израз на разочарованието си, когато Боб забравя за нея, мислеше си Кери. И днес толкова сполучливо скри страха си. Но й се събра твърде много. Не биваше да я оставям при други хора, дори и при Джонатан и Грейс.
Дори и при Джонатан и Грейс.
Джонатан звучеше странно по телефона, продължи да разсъждава Кери.
Отсега нататък аз ще се грижа за бебето си, закле се пред себе си Кери.
Мама и бебето — думите отново изплуваха в ума й.
Вече навлизаше в Олд Тапан. Само още няколко минути.
Робин изглеждаше толкова доволна от възможността да гостува на Грейс и Джонатан и да прелисти онези албуми със снимки.
Албумите.
Брошката с цветето и пъпката.
Беше я виждала и по-рано.
На Грейс.
Преди години, когато започна работа в семейство Хувър, Тогава Грейс носеше бижутата си. Имаше я на много снимки с тях. Грейс се пошегува, когато Кери изрази възхищението си от тази брошка. Нарече я „мама и бебето“.
Сузан Риърдън беше с нея на снимката във вестника! Това би трябвало да означава… Джонатан? Възможно ли е той да й я е дал?
Грейс й обясни, че е помолила Джонатан да прибере бижутата й в сейфа в банката. Спомни си, че й каза: „Не мога нито да ги слагам, нито да ги свалям сама. Само ще се притеснявам, ако са вкъщи.“
Споделих с Джонатан, че ще се срещна с д-р Смит, сети се Кери. Снощи, след като се прибрах у дома, му заявих, че според мен Смит ще се пречупи. Боже мой! Сигурно той е застрелял Смит.
Кери спря. Беше пристигнала пред красивата, облицована с варовик къща. Отвори вратата на колата и се затича нагоре по стълбите.
Робин беше с убиец.
Кери не чу телефона в колата си, докато натискаше бутона на звънеца.
97.
Джеф се опита да открие Кери вкъщи. След като тя не отговори, пробва телефона в колата й. Къде ли е, чудеше се обезумял той. Набираше номера на Франк Грийн, когато полицаят отведе Арнът.
„Прокуратурата е затворена. Ако разговорът е неотложен, наберете…“
Джеф изруга, докато набираше телефона за спешни случаи. Робин беше у семейство Хувър. А Кери? Най-после някой вдигна слушалката.
— Обажда се Джеф Дорсо. Абсолютно наложително е да говоря с Франк Грийн. Става въпрос за убийство, което може да бъде предотвратено. Дайте ми номера на домашния му телефон.
— Той не си е у дома. Повикаха го заради убийство в Оръдел.
— Можете ли да ме свържете с него?
— Да. Почакайте.
Грийн отговори след цели три минути.
— Джеф, занимавам се с нещо сериозно. Надявам се, че ме търсиш по важен повод.
— Да. Поводът е много важен. Става дума за делото „Риърдън“. Франк, тази нощ Робин Кинълен е в дома на семейство Хувър.
— Кери ми каза.