Не отговорих нищо, когато тя приближи, прегърна ме и ме целуна по бузата.
— Горкичката! Вир-вода си! — Тя тръгна да се връща на мястото си, но спря, когато погледите ни се срещнаха. Миг по-късно крайчетата на устните й се извиха нагоре. — Ама че тежък ден за теб, а?
Тя кратко изписка и почти на един скок се озова обратно до масата. Погледнах бегло към Саймън, който също ме наблюдаваше. Веждите му се свъсиха, докато ме оглеждаше от глава до пети. Кейлъб се взираше любопитно в мен. В другия край на терасата, вече застанала нащрек, Пейдж също не откъсваше очи от мен.
— Как се чувстваш? — попита Натали. После пусна една ягода в устата си и пресуши чаша шампанско.
Някак успях да си върна дар словото.
— Чудесно.
Тя се плъзна плавно по пода към мен.
— Само толкова ли?
Тъкмо щях да отвърна с „да“, когато си дадох сметка, че не е истина. Наскоро бях карала каяк. Плувах дълго. Нападнаха ме и едва се отървах. Извлякох деветдесеткилограмово тяло на брега. Погълнах близо тон дъждовна вода. Спринтирах около километър и половина. Като се вземат предвид физическото ми изтощение и емоционалният стрес, сега не би трябвало да съм тук. Мястото ми беше на плажа, припаднала, а може би вече мъртва.
Но аз още не бях умряла. Защото Колин беше мъртъв.
Чувствах се по-силна, жизнена и здрава, откогато и да било. И знаех защо е така. Ефектът от моите необмислени действия очевидно беше променил външния ми вид. Ето защо приятелите ми ме гледаха изпитателно, сякаш искаха да се уверят, че пред тях не стои друг човек.
Опитах се да подчиня на своята воля свръхчовешката енергия, която кипеше в мен.
— Какво става, Натали? — попитах спокойно.
Тя сви рамене и се ухили.
— На теб на какво ти прилича?
— Отвличане?
— Придадох на всичко малко бохемски шик — отвърна цупейки устни тя.
После приближи към мен и ми подаде чаша шампанско. Когато не я поех, сведе поглед към ръцете ми.
— О, това няма да ти трябва.
Преди да успея да реагирам, тя сграбчи ръката ми и така я изви, че изпуснах ножа. Младежът, в чийто скут седеше доскоро, скочи, прекоси с един скок терасата и го грабна от пода.
— Благодаря ти, скъпи — каза тя.
Докато се целуваха, си дадох сметка, че съм го виждала и преди. На брега. В деня, когато Натали изпадна в криза и аз я успокоявах.
— Това е бившият ти годеник — казах, когато тя се върна до масата.
— Всъщност това е съпругът ми. От колко време вече? А, да — пет години. — Тя го погледна за потвърждение и той кимна. — Изиграх целият този театър, защото момичетата много обичат да си споделят сърдечни неволи, а точно това исках да направим двете с теб. Но ако всичко мине по план, вие двамата със Саймън може да сте също толкова щастливи, колкото сме ние с Уил. Завинаги.
Някъде се тръшна врата. Тежки стъпки се заизкачваха по стълбите. Отстъпих настрани, очаквайки да видя как нахлуват полицаи… но се оказа рибар. Онзи с оранжевия пикап.
— Сам! — посрещна го Натали, когато той стигна горната площадка на стълбището. — Какво е…? — Тя свъси вежди, после се наведе и отпи от шампанското, което беше наляла за мен. — Е, явно е бил Колин, а не ти. Това не стана по план, но какво пък…
Тъкмо щях да попитам за какъв план говори, когато Сам ми налетя. Целият беше вир-вода, с мътен поглед, но гледаше право в мен. Преди да успея да се дръпна, висок звук, напомнящ звън на камбана, разцепи въздуха и за миг заглуши воя на вятъра, плющенето на дъжда и тътена от гръмотевиците. За части от секундата пред очите ми се спусна бяла пелена и съзнанието ми напълно блокира.
Когато пред очите ми отново се проясни, Сам седеше до мъжа на Натали с тъпо изражение и гледаше право напред. Натали стоеше пред мен и се усмихваше.
— Ти си…
Тя вдигна вежди и сложи шепа зад едното си ухо.
— Какво?
Опитах отново.
— Ти си… сирена.
— Разбира се. — Тя ме изгледа така, сякаш бях кръгла глупачка.
— Но главата ми… си беше съвсем наред. — Колкото и зле да се чувствах през последните седмици, не бях получавала пристъп от ония ужасни мигрени, които доскоро ме предупреждаваха, че наблизо има сирена.
— Наистина ли мислиш, че мога да се издам толкова лесно? — Тя хвърли поглед към Пейдж. — Трябва обаче да призная изненадата си, че твоята добра приятелка — твоята най-добра приятелка — не ти е казала.