Впих поглед в Пейдж.
Съжалявам, Ванеса. Не исках…
— Тишина! — изкрещя Натали.
Лицето на Пейдж се сгърчи и тя утихна. Опитах се да сглобя парчетата от пъзела.
— Ти си правела снимките — казах. — И си пращала имейлите.
— Грешка. — Натали отпи от шампанското. — И пак грешка.
После зачака да налучкам отговора. Когато не се опитах, прекоси бързо терасата и се облегна на парапета.
— Чаках те много дълго — каза. — Макар да не знаех, че чакам точно теб… Обаче след миналото лято вече нямаше никакво съмнение, че това си ти.
Преглътнах мъчително.
— Коя?
— Която ще бъде до мен — отвърна с блеснали синьо-сребристи очи, — когато оглавим следващото поколение.
Глава 26
Светкавица разцепи небето. Изрева гръмотевица. Всички, освен нас с Натали подскочиха.
— Чуй сега — делово започна тя, размахвайки чашата с шампанско, — нямам намерение да прекарвам векове наред в тежък труд. Дамите преди нас са свършили добра работа с онова, с което са разполагали. Иначе нямаше да сме тук. Но не са мислили мащабно и размахът им е бил доста ограничен. Основната им грижа е била — а и продължава да е — оцеляването. — Устата й се изви във вяла усмивка. — Ние обаче сме способни на много повече.
Опитах се да уловя погледа на Саймън. Исках да вижда единствено мен и да не обръща внимание на думите на Натали. Страхувах се обаче, че тя погрешно ще приеме това за заплаха и в отговор ще му причини болка, затова не отместих очи от нея, докато продължаваше да говори.
— Опитът на Рейна миналото лято беше забележителен, въпреки че се провали. Тя беше първата, поне доколкото на мен ми е известно, която се опита да впрегне способностите си в по-мащабно начинание. Предприе дързък ход и ако беше успяла, просто ни е бедно въображението още колко грандиозни дела можеше да извърши.
Сега ми се искаше да погледна Пейдж, но не го направих.
— Наблюдавам дейността на най-могъщите общности от години и когато до мен стигна новината за успеха на Рейна — по това време бях в Северна Калифорния, а не прикована на сушата във Върмонт, — започнах да следя по-отблизо събитията тук. После, когато стана ясно какво — или кой — стои на пътя й, това стана единствената ми цел. Ето защо реших през лятото да се преместя на Източното крайбрежие. — Тя се ухили. — Страхотни омари имате тук, между другото.
— Нещо не разбирам — казах. — Какво общо има всичко това с имейлите? Или със снимките? Ами момичетата?
— Защото ти нещо се дърпаше. Отказваше да приемеш дарбата си. Трябваше някак да привлека вниманието ти и да те накарам да я оцениш, да осъзнаеш колко си специална. Това беше единственият начин да те спечеля на моя страна.
— След като събитията миналото лято не успяха да ме убедят, защо сега трябва да променям мнението си? — попитах.
— Защото жертвите това лято са млади жени, не мъже. А допреди няколко минути ти си мислеше, че техният нападател е мъж, нали така? И заслужава наказание.
— Значи, ти си била — казах. — Ти си убила момичетата. С единствената цел да ме накараш да приема нещо, с което никога не бих се съгласила.
Натали свъси вежди.
— Ако ще действаме заедно от тук нататък, трябва да се научиш да не си вадиш прибързани заключения.
— Двете няма да…
Отново прозвуча същият звук. Пред очите ми пак падна бяла пелена. Главата ми се изпразни.
— Никого не съм убивала — каза Натали, когато бялата пелена се разсея. — Не и сега. Този път просто не ми се наложи.
Все още стоеше край парапета и ми махна да отида при нея. Докато приближавах, мислех за полицаите. Къде се губеха още?
— Този път само дирижирах парада — продължи Натали със снишен глас, когато застанах до нея.
После зарея поглед над брега. Проследих погледа й и видях как всички гости от партито на долния етаж вървят бавно към пристанището. Момичетата сред тях, вече го знаех, не бяха обикновени жени.
— Контролирам ги всичките — каза тя тихо, щастливо, сякаш сме две приятелки, които си споделят тайни. — Накарах сирените и от двата бряга да изпращат имейли, за да не може никой тук да ги проследи. Специална група под мое ръководство отговаряше за фотоапарата, който ти намери. В него умишлено имаше снимки, свързани с местата на инцидентите от миналото лято. Нарочно те оставихме да го намериш. Както се надявах, ти се досети за връзката между тях и веднага заподозря някакви откачени преследвачи на сирени.