След малко тя изправи рамене и отупа длани в бедрата си.
— Край. Повече нито секунда няма да пропилея в мисли за него. Мъжете не заслужават такова усилие, нито неизбежното ни страдание. — Тя скочи на крака и ми протегна ръка, за да се изправя. — С изключение на твоя може би. Ти как мислиш — той заслужава ли?
Взех ръката й, за да се надигна, и тутакси паднах обратно. Краката ми бяха омекнали — дали от притеснението за Натали, дали от физическото усилие да тичам дотук, или просто от естествените процеси в тялото ми.
Сякаш по поръчка, фризбито се приземи на пясъка до мен. Едно от момчетата се откъсна от групата на двайсетина крачки надолу по плажа и затича към мен. Вдигнах бавно очи, приковавайки поглед в гърдите му.
— Да — отвърнах. — Напълно.
Глава 17
— Доста е тъмно тук — каза Саймън.
— Нали е киносалон — напомних му.
Седяхме на последния ред. Докато въртяха рекламите преди филма, той оглеждаше редовете пред нас.
— Май това не беше най-добрата идея.
— Идеята е страхотна. От години не сме ходили заедно на кино.
— Така е, но… не беше ли по-лесно да си вземем DVD и да го изгледаме при някой от нас?
— И да се откажем от големия екран? От атмосферата? От пуканките. — Тръснах глава и разклатих мазната картонена кутия. — За нищо на света.
Той се облегна назад и ме погледна. Усмихна ми се, но в погледа му личеше тревога. И на него, както и на мен, му се искаше да е тук на нормална среща с гадже, но не спираше да се притеснява кой още може да е в салона.
— Няма страшно — казах тихичко. — Мина толкова време без тревожни новини на първа страница, имейли и отскачане до Спешното отделение за шевове.
Погледът му се спря на порязаната ми ръка, която той леко придържеше в своята. Раната зарастваше добре и никой не би забелязал превръзката, ако не се вгледа по-внимателно в дланта ми, но на Саймън не му трябваше подсещане за нападението в мазето, защото постоянно мислеше за него.
— Не си мяркал оранжевия пикап на яхтеното пристанище, нали? — попитах.
Палецът му погали ръката ми отгоре.
— Не съм.
— Огледай се само — тук са поне петнайсет души. Кой би се опитал да направи нещо при толкова много свидетели?
Рекламите свършиха и започнаха анонсите за нови филми. Саймън се надвеси през подлакътника на седалката и сведе лице към моето. Целунахме се точно когато мъждивите лампи на тавана угаснаха.
— Видя ли това? — прошепна той, дръпвайки се назад.
Видях го. Бял проблясък, който за кратко освети салона и угасна.
— Ето там. — Кимнах към групичка дечурлига няколко реда по-напред. Смееха се, кривяха лица едно срещу и се снимаха с мобилните си телефони. — Прекалено малки са — побързах да добавя, преди да се е разтревожил, че са същите, които видях зад къщата край езерото преди няколко седмици.
Филмът започна след няколко минути. Киното в Уинтър Харбър имаше само два салона и пред избора между комедия и драма ние се спряхме на първото. Явно филмът беше хубав, защото Саймън се отпусна, преметна ръка през раменете ми и ме целуваше по главата между две смешни сцени.
Аз също се забавлявах — поне в началото. Но още преди да е минала и половината от филма, започна да ме обзема познатото неприятно усещане. Напъхах цяла шепа солени пуканки в устата си и изпих газираната вода на Саймън, когато моята солена вода, с която специално се бях запасила, свърши. Но и това се оказа недостатъчно.
Това е направо нелепо — помислих си. — Та аз нищо не правя. Просто седя тук.
Но явно това нямаше значение. Затова се изправих, преди да е станало прекалено късно.
— Тоалетна и освежаване — обясних тихичко, когато Саймън скочи заедно с мен. Събрах празните картонени чаши, целунах го по бузата и прескочих краката му. — Връщам се след две минутки.
Светлината във фоайето едва не ме ослепи и ми трябваха няколко секунди, докато осъзная, че е посред бял ден. Примигвайки срещу слънцето, хвърлих отпадъците в кошчето и поех право към дамската тоалетна.
Която, за нещастие, не беше свободна. Две от трите кабинки се оказаха заети. За да запълня времето, се напъхах в третата и я използвах по предназначение.
Когато излязох, край единия умивалник стоеше момиче и миеше ръцете си. Погледите ни се срещнаха в огледалната стена и за миг ми се стори, че забелязах нещо в изражението й. Дали не беше изненада? Или ме разпозна? Може би съм я посрещала в ресторанта на Бети? Каквото и да беше, то се появи и изчезна толкова бързо, че не успях да го разпозная. Усмихнах й се за всеки случай, нейните устни също се извиха за миг и тя сведе глава.