„Заети сме, но сме добре“, написах в отговор. „Всичко е под контрол. Наслаждавай се на вечерята, ще ти се обадя по-късно, хо“
В салона Пейдж вече стоеше пред микрофона, нает от местна рок банда. Тя приветства всички дошли за първия конкурс с „морски изненади“ в ресторанта на Бети, благодари на участниците в него и се зае да представя улова, който щеше да се състезава. Тук нямаше риби чудовища, каквито ни описа Натали, но въпреки това се срещаха няколко много интересни обекта. Някои от тях можеха да претендират за уникални качества като безформени перки и необичайна окраска. Пейдж говореше леко, естествено и умело отвръщаше на рибарите, които задаваха въпроси и правеха коментари от местата си. Не исках да я прекъсвам, затова изчаках, докато ме забележи край подносите с изложения улов. Тогава й подадох пакета с последния кандидат за участие.
Тя ми даде знак да се присъединя към нея. Поклатих глава.
— Запознахте ли се вече с Ванеса? — почти пропя на микрофона Пейдж. — Тя е нашият възхитителен салонен управител.
Рибарите започнаха да ръкопляскат и да подвикват одобрително. Лицето ми пламна и доби цвят на зряла череша. Усмихнах се престорено и помахах в отговор.
— Какво имаме тук? — попита Пейдж.
Погледнах през рамо с надеждата външната врата да се окаже съвсем наблизо, опитвайки се да измисля предлог — неуспешно — как да се измъкна.
— Последният участник в конкурса — казах най-накрая.
Тя вдигна едната си ръка зад ухото и сви шепа.
— Какво било?
Повторих, този път по-силно.
— Страхотно. Донеси го тук!
Ще ти го върна тъпкано за това — помислих си.
Дори да ме беше чула, Пейдж не го показа. Изражението й остана непроменено, докато вървях към малкия подиум.
— Ето го и него! А сега нека отново аплодираме нашия очарователен салонен управител!
Връчих й пакета с усмивка, помахах отново и отстъпих в дъното на салона. Кожата ми гореше от вперените в мен погледи.
— А сега да видим какво имаме тук… — Пейдж подаде микрофона на вокалиста на групата, който го сграбчи с две ръце, сякаш се страхуваше да не го изпусне и да разочарова хипнотизиращото момиче пред себе си.
Усмивката й стана още по-широка, докато развързваше лентата и внимателно разопаковаше пакета. После се наведе към микрофона.
— Изглежда, ще ни трябва още по-голяма сцена, защото сред нас има комедиант!
Тя вдигна над главата си плюшената играчка — косатка, — за да я видят всички. Според мен това беше по-скоро странно, отколкото забавно, но в салона се надигнаха смехове, когато рибарите я видяха.
— Само не ми казвайте, че това е сериозно предложение — продължи Пейдж. — Нашият нов портал е красив, но едва ли би издържал косатка, която тежи пет тона!
Това предизвика нова вълна от смехове. Пейдж се присъедини към тях, а звукът на гласа й накара рибарите да се почувстват още по-щастливи. Дамите в салона не изглеждаха толкова доволни, но Пейдж сякаш не забелязваше това.
Или напротив. Секунда по-късно усмивката й замръзна, после изчезна.
Тя обаче не гледаше към пълния салон, а към плюшената играчка в ръцете си. Обърна я от другата страна и я приближи към очите си. При това движение под светлината на портативните прожектори над подиума на врата на косатката проблесна нещо. Приличаше на пламъче от клечка кибрит, но беше сребърно вместо златисто.
Рейна.
Пейдж захвърли играчката и се втурна навън. Чух я да вика… но устните й не помръдваха.
Глава 19
— Слава богу!
Застанах на вратата на кухнята все още с ключовете от колата в ръка. Мама се хвърли към мен, притиснала ръка към гърдите си.
— Минава полунощ — добави тя.
— Обадих ти се три пъти — отговорих, — за да ти кажа, че ще закъснея; за да ти кажа, че още ще закъснея и най-накрая да ти кажа, че вече тръгвам от ресторанта.
Тя ме стисна в прегръдката си.
— Ти си добра дъщеря. Но от последното ти обаждане минаха четиридесет и пет минути.
Докато прегръщах мама, надзърнах към дневната. Татко стоеше между дивана и масичката за кафе и толкова силно стискаше чашата с вино, че дори през една стая виждах побелелите му кокалчета.
— Съжалявам. — Дръпнах се от мама, за да не усети как учестено бие сърцето ми, докато я лъжа. — Колата на Пейдж не запали и трябваше да я откарам до тях.