— Леле! — Саймън застана зад мен, отпивайки големи глътки от бутилката с вода. — Целият си живот съм прекарал тук… а никога не съм виждал Уинтър Харбър от птичи поглед като сега.
Моето пребиваване в Уинтър Харбър изобщо не можеше да се сравнява по времетраене, но въпреки това го разбирах. От върха на скалата се разкриваше панорамна гледка на града и околностите му. Въртейки се бавно в кръг, разпознах главната улица и пристанището. Езерото Кантака. Кемп Хероин, фарът. Океанът.
— Красота — промълвих.
— Даже не подозирах за съществуването на тоя туристически маршрут. А щом тук сме само двамата, явно и останалите не знаят за него. Ти как го откри?
Поколебах се.
— От туристическото бюро. Отидох там рано сутринта и взех ето това. — Смъкнах раницата, отворих предния джоб и извадих цял куп туристически брошури. Човекът в бюрото не показа ни най-малко подозрение, когато свалих ръката си от гърдите му, но въпреки това реших да му върна жеста и да се възползвам от услугите на бюрото по предназначение.
Саймън взе купчината брошури.
— Странно, когато спомена за пикник, не точно това си представях.
Той се усмихваше, но аз се почувствах ужасно гузна.
— Съжалявам. Тръгнах набързо от нас и не се сетих да взема нещо, пък храната от ресторанта на Бети взе да ми омръзва, а в „Харбър Хоумфрайз“ не приемат дебитни карти, банката още не беше отворила и…
Млъкнах, когато той протегна към мен голям кафяв плик. Толкова се стараех оправданието ми да прозвучи убедително, че докато плетях лъжите, не бях забелязала кога е отворил раницата си.
— Купил си храна — едва успях да кажа и в гърдите ми се разля топлина.
— Реших, че или всичко трябва да е образцово, или по-добре изобщо да не го правим. Предположих, че сигурно си уморена след напрегнатата вечер в ресторанта и едва ли ще ти се занимава с това, ето защо сам се заех. Дано съм се справил.
Усмихнах му се.
— Даже нещо повече. Благодаря ти!
Той приклекна, извади одеяло от раницата си и го разстла върху скалата.
— Може би е малко рано да ми благодариш. Тъй като приготвих всичко сам, накрая може да се окаже, че само доброто ми намерение си е струвало.
Настаних се насреща му върху одеялото и не свалях поглед от него, докато вадеше от хартиения плик кутията за съхранение на топла храна.
— Не си спомням да съм виждала такава още откакто ходех на детска градина — пошегувах се.
— Ами, мама ме заплаши, че няма да ме пусне вкъщи, ако те нахраня със студени палачинки. — Той ми смигна. — Винаги си й била любимка.
Очите ми се напълниха със сълзи. Добре че носех слънчеви очила и той не го забеляза.
Изядохме закуската, в която освен палачинки имаше яйца, бекон, пресни плодове и чай. Не приказвахме много и това ми дойде добре. Както се наслаждавах на всяко свиване на мускулите и на всеки удар на сърцето, докато се катерехме нагоре, така сега вкусвах с наслада всеки миг, прекаран със Саймън. Всичко беше толкова просто, така нормално. Единственото по-хубаво нещо би било този миг никога да не свършва.
Когато приключихме, събрахме останките от храната и отпадъците. Без никакви уговорки какво ще правим след това, той подложи раницата под главата си, опъна се на одеялото и протегна едната си ръка. Легнах до него и отпуснах глава върху гърдите му.
— Партито снощи добре ли мина? — попита той няколко минути по-късно.
Кимнах и се опитах гласът ми да звучи нормално.
— Имаше голяма навалица. Дано снощните гости станат редовни клиенти.
— Ами посетителите… добре ли си прекараха? Нали нямаше някакви произшествия?
Пред очите ми се появи плюшената играчка, верижката на Рейна. Не исках да крия нищо от Саймън и си бях обещала да му разкажа всичко днес… но това беше преди разговора с Шарлът.
Толкова ли зле щеше да е, ако отложа истината с още няколко минути? Накрая нямаше ли и двамата да сме доволни, че съм го направила?
Надигнах глава и приближих устни към ухото му.
— Точно в момента не ми се мисли за нищо друго и никой друг, освен за теб — прошепнах. — Става ли да говорим за снощи и всичко останало малко по-късно?
Вместо отговор устните на Саймън намериха моите. Усмихнах се, без да откъсвам уста от неговата, и бавно се повдигнах, докато накрая не се озовах отгоре му. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба ми и се пъхнаха под блузата. Вдигнах тениската му, целувайки гърдите и корема му. Той нежно провря едното си коляно между бедрата ми и аз обвих кръста му с крака. Целувките ни ставаха все по-настоятелни и напористи. Скоро дишането ни се ускори с темпото, с което напредваха нашите устни.