— Значи, все пак не ти е разказала всичко — въздъхна тя. — Точно така, за да се радваме на дълъг и привидно нормален живот, ние сме зависими от живота на други хора. Когато отнемем живота на някой мъж, това може да подхранва силите ни в продължение на няколко месеца. Но щом ефектът отмине, процесът на състаряване започва отново и постепенно се ускорява. Шарлът трябваше да убие отново, за да избегне съдбата си. Макар да те обичаше по-силно, отколкото изобщо можеш да си представиш, и макар че много искаше да прекарате повече време заедно… тя не го направи. Не искаше да я помниш с това.
От очите ми бликнаха нови сълзи. Този път не си направих труда да ги крия.
— Смъртта е била нейният единствен изход, така ли?
— Смяташе, че е по-добре да умре самата тя, отколкото някой друг.
Извърнах лице към прозорците. Опрях чело на прохладния метален перваз и се концентрирах върху дишането си.
— Значи, ти… — прошепнах, — ти си го правила…?
— Така е. Не е нещо, с което се гордея, но в края на краищата имах дъщеря и две внучки, за които трябваше да се грижа. Когато стана ясно, че Рейна използва способностите си със зла умисъл и възпитава Зара и Пейдж да бъдат като нея, беше още по-важно аз да остана силна. Затова направих каквото трябваше да направя.
Това вече преля чашата. Всичко ми идваше в повече — Шарлът, Колин, мъртвите момичета, страданията на семейството и приятелите ми, нашето несигурно бъдеще. Това беше прекалено. Едва ли можех да го понеса.
— Каквото и да правиш от тук нататък, Ванеса, не се самообвинявай — внимателно продължи Бети. — Ти не си виновна и за нейната смърт. Единственото, което Шарлът желаеше по-силно от това ти да си здрава и щастлива, бе да се простим с нашите дарби като по магия. Не по-малко искаше хората никога да не научат за сирените и да не страдат заради нас. Тя не можеше да контролира всички сирени, но поне имаше избор самата тя как да постъпи. — Бети замълча, пое си дълбоко въздух. — Ето защо дори пътищата ви никога да не се бяха пресекли, това, рано или късно, щеше да се случи.
Сълзите се стичаха по страните и шията ми, докато седяхме потънали в мълчание. След няколко минути отново заговорих.
— Как ще я погребем?
— Тя не искаше погребение. Освен това тялото й няма да изтрае, докато се подготви всичко. С повечето сирени става така.
— Тогава какво ще правим с… Как ще…?
Когато ми отговори, тонът на Бети беше мек, извинителен.
— За последен път ще я върнем на океана. За мен ще е чест да я взема със себе си, когато ти си готова.
— И сама мога да го направя.
— Много мило, че го предлагаш, скъпа, но…
— Искам да го направя. — Обърнах се и видях брадичката на Бети примирено да опира в гърдите. — Кога ще стане?
— Щом се почувстваш готова. На двамата с Оливър ще ни трябват само няколко минути, за да се приготвим.
Изправих се и прекосих стаята.
— Ще му кажа да влезе.
Оливър се беше изправил в коридора край татко, който все още седеше отпуснат в креслото. Отидох при тях и докоснах рамото на татко.
— Тя се е отказала от погребение — казах нежно. — Искаш ли да останеш още малко с нея, преди да…? — Нямах сили да довърша.
Бухналата му бяла коса се разпиля във въздуха, когато заклати глава.
— Вече го направих.
Погледнах към Оливър. Той кимна отсечено и се отправи към стаята за гости.
— Приятелите ти са тук — каза татко. — Саймън, Пейдж, Кейлъб. И още едно хубаво русокосо момиче, което не съм виждал преди.
Натали. Това беше странно. Защо Пейдж я е взела със себе си?
— Искаха да се уверят, че си добре — продължи татко. — Да ги поканя ли?
Изкушавах се да повикам Саймън и Пейдж, но се страхувах, че напълно ще рухна, когато видя колко са загрижени и тъжни. Затова му благодарих и казах, че предпочитам да се срещнем, като се върна.
След петнайсетина минути Бети и Оливър дойдоха при нас. Бети ми протегна ръка и аз я взех в своята.
— Плувай, колкото навътре решиш, и я остави, където пожелаеш. За раницата не се притеснявай — ще се разтвори още преди да се е смрачило. — Тя стисна пръстите ми. — Ние ще сме тук, когато се върнеш.
Същото ми каза и Шарлът преди няколко седмици, в деня, когато се появи в ресторанта, а аз я оставих на кея, за да поговоря със Саймън. В гърлото ми заседна буца, опитах се да я прокарам надолу към гърдите.