— Чудесно.
Мойсеев се засуети около котлона, започна да запарва пресен чай.
Александър изчакваше да покаже документа, който носеше, не искаше да разочарова стария човек. Ще рече: ей го, пак е дошъл по работа, а не просто да ме навести.
Чаят с малиново сладко се оказа много вкусен. И чашката дойде на място. На Турецки му беше приятно да слуша тихия глас на Мойсеев, получи се хубав разговор между стари приятели.
— Знаеш ли кое ме вдигна от леглото? Получих писмо от единия син близнак.
— Какво пише?
— Пак ме кани при себе си. Ама къде да вървя? Как ще свиквам тепърва с Израел? Москва е единствената ми любов, първата и последната. Макар понякога да ми става страшно — сам в жилището, ще умра — никой няма да знае…
— Господи, какви са тези мисли, Семьон Семьонич! Лично за мен винаги си най-необходимият и незаменим човек. Докато се пенсионирам, все ще тичам при теб за консултации.
— Приятно ми е да чуя. Е, какво има този път? — попита лукаво.
Турецки се засмя и извади от джоба си документите, свързани с продажбата на нефта. Мойсеев сложи очилата, чете дълго, мърда устни, най-накрая направи заключение:
— Решението на правителството е явно менте. А постановлението за квотата, изглежда, е напълно реален документ. И подписът е действителен.
— Благодаря ти, Семьон Семьонович. Какво щях да правя без теб?
— Попитай собственика на документа, той ще ти каже същото. Убеден съм.
— Собственикът е в неизвестност. Не мога да го хвана.
— Теб Сорокин ли те разстройва? Но, Саша, в Русия винаги е процъфтявало краденето от държавната хазна. Та това е наша национална черта.
— Как мислиш, може ли да се привлече под отговорност Сорокин?
— Едва ли. Ще се позове на фалшивото правителствено постановление. Може да се съди само собственикът на този документ. Той как се казва?
— Долгальов.
— Така-така, спокойно можеш да му лепнеш присъда, разбира се, ако не си спомни откъде се е сдобил с ментето. А може той да му е майсторът? Сега всички са грамотни. Всеки може да ти напечата пари, да подправи всякакъв документ. Какво да говорим, по наше време беше къде по-лесно да се работи… Не бързай да тръгваш! Дори не съм те погледал хубаво! Ех, младежи! Добре де, следващия път кога да те чакам?
— Пак ще намина. Слава ти праща горещ поздрав. Ще се постараем, може да успеем да те навестим преди Нова година. А ти, Семьон Семьонич, не се притеснявай, звъни, за бога, вкъщи, на работа. Винаги се радвам да те чуя и да помогна, ако трябва. Хайде, да тичам. Цялата седмица се прибирам вкъщи късно, сега ще се появя по-рано.
— Щастливец! Поздрави жена си, целуни дъщеричката.
— Благодаря, Семьон Семьонович. Бъди здрав, драги. Утре ще ти позвъня.
41.
Рафикът с оперативната група чакаше на двора, когато пристигна Грязнов с разкошния си форд.
— Браво, не закъсня — отбеляза Турецки. — Ако правилно съм те разбрал вчера, сигурно си посетил една птичка?
— Има нещо такова.
— Някакви новини?
— Видял е Долгальов до спирка „Новослободска“ на метрото. Бях му показал снимката. Минавайки оттам, оня слязъл и си купил цигари от будката.
— Знам, появил се е в Москва, подслушвателите са зафиксирали разговор с жена му.
— Нещо интересно?
— Не. Пита я за здравето, казва, че е много зает, няма да се появи скоро. Тя му съобщава, че са идвали от милицията, взели са негова снимка. Той веднага приключва разговора.
— Досеща се, че телефонът му се подслушва, затова и не съобщава нищо за себе си.
— Другото е по-лошо: сега няма да се появи вкъщи. Със сигурност е разбрал, че сме го чакали в офиса — каза уверено Турецки. — Тези богаташи имат по няколко жилища. Така че никак няма да е лесно да го изловим.
— Ами ако се опитаме да го търсим по регистрацията на имотите? — предложи Грязнов.
— Нали видя, че всичко е записано на роднини. Готови ли са момчетата? Да тръгваме! — нареди Турецки, сядайки в колата на Грязнов.
Рафикът тръгна след тях, вля се в редицата коли, изригващи в студената сутрин горещи пари от ауспусите си. Турецки, Грязнов и оперативната група заминаваха да правят обиск в дома на Козлов. Неприятно занимание — да се ровиш в чуждите вещи…
Съпругата на Козлов, възслаба жена с видими бръчки около устата, отвори вратата, въздъхна, когато научи причината за появата на служителите от милицията.