— Какво му стана? — извика Николай на Пихтин, без да се обръща.
— Раниха го — съобщи Пихтин, дишайки тежко, и дръпна навътре в коридора Усов. В това време жена му заудря с юмруци по вратата на спалнята, където беше заключена със сина си.
— Пусни ме до тоалетната! — занарежда тя.
— Тук се стреля! Разбираш ли? — развика се Пихтин.
— Не мога повече да търпя!
Николай за малко не прихна. Едва се сдържа, разбираше какво може да предизвика взривът от нервен смях.
— Притичай по-бързо! Ако започнат да стрелят, стой там и не се показвай!
— Разбрах, разбрах!
Жената затича към другия край на коридора, където се намираше тоалетната.
— Превържи ранения! — извика след нея Пихтин.
И отново прозвуча взрив. Бандитите хвърлиха граната. Нещо парна Николай по ръката, но парчето само разкъса ръкава на сакото и го одраска под лакътя.
— Как сте там? — попита Саватеев, без да се обръща.
В отговор — тишина. Николай се обърна и видя Пихтин паднал по гръб.
И точно тогава сякаш като от сън до него долетя тракане на автомат.
— Хеликоптер! Спецназ! — изкрещя диво, за да чуят бандитите, дори без да се надява на такова щастие.
В отговор отдолу удариха автоматни откоси.
— Ей, козел! — ревнаха дрезгаво. — Не ти ли е мил животът?! Дай ни Пихтин и ще изчезнем! Давай, докато не е късно!
В отговор Саватеев извъртя такава яростна и първокласна псувня, че само грохотът на поредния залп можеше да я заглуши. На стълбището се показа дулото на изригващия огън автомат. Но Николай не бързаше. И когато пред него най-после се показа стригана глава, той натисна спусъка на пистолета.
Бандитът шумно се затъркаля по стълбището.
„Още един! Господи, колко ли са?!“
В коридора се появи жената на Пихтин, бледа, сякаш варосана.
— А къде е Виталя? — попита тя със странен глас.
— Тук. По-тихо — обади се Саватеев.
— А защо не ми отговаря?
— Не знам — излъга Николай. — Помогнете на ранения там, в коридора.
Тътенът на вертолета се усилваше. Николай не издържа, скочи и се втурна към прозореца. Видя, че бандитите бързо напускат двора, мятат се в колите си и потеглят рязко.
— Ще избягат! — завика Николай през счупения прозорец, виждайки, че вертолетът вече надвисва над къщата, за да избере площадка за кацане.
Втурна се надолу по стълбището, вдигна в движение търкулнатия на земята автомат и изскочи навън срещу снежния ураган, който вдигаше вертолета с перките си.
От приземяващата се машина се изсипаха спецназовци. Саватеев махна с ръка и ги повика при себе си.
Обясненията не отнеха и минута. Лекарят, който пътуваше с групата, моментално тръгна към къщата. А Саватеев и командирът на групата се втурнаха към вертолета. Не бива да ги изпускат!
— Ще избягат! — извика Николай.
— Излитаме! — заповяда спецназовецът на пилота.
Двата мерцедеса летяха по магистралата към Москва, вертолетът ги преследваше. Бандитите караха с максимална скорост. Тук движението ставаше доста интензивно. Саватеев се свърза по радиостанцията с Грязнов и Турецки, пътуващи насам от Москва, и много се зарадва, като чу познатия глас на Вячеслав Иванович.
— Колите с бандитите се движат към Москва. Предупредете ДАИ.
— Какви са колите?
— Два мерцедеса, не се виждат номерата. Може да решат да завият, ние ще ги следваме. Бандитите карат с максимална скорост.
— Разбрано. Ще помислим как да ги задържим. Какво има при вас?
— Усов е ранен. Там остана лекарят и охрана.
— А Пихтин?
— Не мога да кажа точно. Боя се — най-лошото.
— Жалко — въздъхна Грязнов. — Добре, успех. Ще съобщя на ДАИ, те ще измислят нещо.
Вертолетът се спусна по-ниско, за да може да разгледа номерата на колите. Но в това време от прозореца на задния мерцедес се показа автомат и бандитът изпрати по вертолета един откос. Пилотът веднага се издигна, опасявайки се от попадение.
Надбягването продължаваше вече десетина минути, преследваните коли прелетяха покрай поста на ДАИ с такава бясна скорост, че обърканият постови само махна с ръка.
Пред тях се показа сложно кръстовище с широк мост, напомнящ повече на тунел. Мерцедесите се мушнаха там и спряха рязко. Вертолетът увисна в очакване.