— Безразлично ми е. — Грязнов поклати глава, понеже битовите условия не го вълнуваха много.
— Рустам, Вячеслав Иванович е изцяло на твоите грижи. Ако има нужда от нещо, веднага се обадете. Ще му осигурим всичко необходимо.
— Благодаря ви. — Грязнов стисна ръката на Овражников, преди да се разделят.
Рустам поведе госта по дълъг коридор с множество врати. От една врата излезе млада жена с милиционерска униформа, тръгна към тях. Вячеслав не повярва на очите си. Това беше Тамара Кузнецова, която той срещна също в Грозни, а след това съдбата ги разпръсна и той дори не се надяваше да я види отново.
— Томочка, целувам ви ръка! — Грязнов тръгна към нея.
— Ти си тук?! Здравей! — каза тя, като се стараеше да сдържи радостта си.
— Дойдох в командировка.
— За колко време?
— Не знам. Зависи как ще се стекат обстоятелствата.
— Извинявай, Тома, бързаме — сухо прекъсна разговора им Рустам.
— Може ли после да се отбия при теб? — попита Грязнов. — По-късно, когато поработим с Рустам.
— Отбий се, аз съм в този кабинет. — Тамара посочи вратата.
— Доскоро — Вячеслав й целуна ръката и нещо отдавнашно се обади в душата му.
Кабинетът на Рустам, с олющено бюро и столове, беше опушен и неуютен. Но явно стопанинът беше свикнал с атмосферата и се чувстваше съвсем комфортно. Настани Грязнов да седне и започна да разказва обстоятелствата по делото за ограбването на склада.
— Нападението е било извършено в четири часа сутринта, както разбираш, за есенно време си е направо дълбока нощ. Убити са тримата пазачи: единият до портала и двамата на вратата на склада. Двамата са ликвидирани с ножове, третият е разстрелян с автомат „Калашников“. На вратата е била прикрепена бележка с надпис: „Руски патриот“.
— И какво, всичко свърши дотам? — попита с ирония Грязнов.
— Но защо! — Рустам сякаш се обиди. — Подозирахме мнозина, но не намерихме улики, за да арестуваме някого и да му предявим обвинение.
— И кои са руските патриоти тук?
— Кой ли не: от руското национално единство, казаци, жириновци! Всеки, който не го мързи.
— Рустам, непременно трябва да се опитам да проследя пътя на злополучния експлозив, а това означава, че е необходимо да установя хората, извършили бандитското нападение във военния склад. Заради това при нас в Москва се стопира едно много важно дело.
— Ще мислим и ще работим, може с твоя помощ да открием нещо, още повече че твоят опит не може да се сравнява с нашия! — На Грязнов се стори, че усмивката, с която Рустам гарнира думите си, е фалшива, но го отдаде на подозрителността си.
— Бих искал да започна с оглед на склада — помоли Вячеслав.
— А какво ще намериш сега там? Взривът беше откраднат преди три седмици. Отдавна са изтрити всички следи.
— И въпреки това трябва да видя с очите си, за да си представя как се е случило всичко.
— Добре де — съгласи се Рустам. — Още сега ли искаш да ходиш да гледаш? Или първо ще отскочиш до хотела?
— Винаги мога да отида в хотела. Хайде най-напред на обекта.
— Тогава ще отида да ти търся кола, а ти ме почакай за малко.
— В това време ще се отбия при Тамара. Когато всичко е готово за заминаване, ще ме намериш там. Нали не е далеч?
— Немного — измърмори Такоев на излизане.
След минута Грязнов вече чукаше на вратата на Тамариния кабинет. За късмет тя се оказа сама, макар в стаята да имаше няколко бюра.
— Ето ме и мен, бързам да дойда — съобщи Вячеслав с престорена веселост.
— Виждам, виждам, че бързаш, виждам и че съвсем малко си остарял. Или просто си уморен от пътя.
— И едното, и другото, Томочка, но бръчките красят мъжете, така че не правя трагедия от това.
— Знам, Слава, ти изобщо леко живееш, не се обременяваш нито със спомени, нито с очаквания.
— Прекалено съм зает, за да губя време за сантименти.
— Поне да беше попитал как съм оживяла в ада, където ме остави, без дори да се сбогуваш.
— Сама знаеш, в милиционерските формирования имаше военна дисциплина. Получих заповед да напусна мястото на дислокация. Какво да говоря? Тома, това трябва да се разбира.
— Аз разбирам едно, че никак не ти беше зле с мен, това е всичко! А аз като глупачка съм се заплеснала, надявах се на нещо.
Тамара говореше обидено и възмутено, но и това не загрозяваше милото й лице с големи очи, около което се виеше късо подстриганата й тъмна къдрава коса.