— Хубава снимка, много я обичам — каза Рустам зад гърба му.
Грязнов трепна, сякаш са го хванали в нещо неприлично. За да скрие неловкото си положение, се съгласи с домакина:
— Да, хубава двойка, симпатична.
Грязнов се обърна към Такоев и видя, че масата вече е сервирана. Значи Рустам предварително се е подготвил за срещата, направил е необходимото, а сега само е нарязал и наредил шунката, колбасите и пушената риба в чиниите. В средата на масата стърчаха две бутилки грузински коняк с пет звездички, в сребърна ваза искряха налети със сок гроздове, в голям тиган цвърчеше омлет с кашкавал.
— Скъпи Слава, заповядай на масата — покани го Рустам. — Макар че имам много познати, живея самотно и затова се радвам на всеки гост, който престъпва прага на дома ми.
— Благодаря — отвърна Грязнов. — И аз имам много приятели, грехота е да се оплаквам, често се събираме така, без официалности.
Те седнаха на голямата кръгла маса, сега не се изработват такива. Откъде ли я е намерил Рустам, дали не е от някой антикварен магазин? Но на масата беше хубаво и уютно.
— За тебе, скъпи приятелю, и за нашата среща!
— И ти бъди жив и здрав!
Пиха, започнаха да похапват от мезетата, но мислите им бяха насочени към миналото — към преживяното и уж завинаги отишло си, но както се оказва, останало с тях.
— Знаеш ли, Слава — така и не мога да разбера защо бяха убити толкова хора, защо бяха разрушени градове и селища? Всеки ден се питам и не мога да намеря отговора.
— Рустам, всичко се дължи на калпавата политика, нищо повее. А хората — те са пешки там, където играят царете.
— Като днес си спомням: стоим в Моздок. Трийсет и първи декември. По-рано на този ден живеехме с предчувствие за празника, а сега в душите ни се е загнездила тревога. След това пристига министърът на отбраната. Преди нощния щурм организира пиянска сбирка за офицерите и на нея обеща три звезди „Герой“ на първите, които превземат Грозни на трийсет и първи декември срещу първи януари. Понеже рожденият му ден е на първи януари. По време на щурма ние, подпийналите командири, желаещи да направим подарък на министъра, все пак успяхме да вкараме някои части в някои райони на града. Но колко хора загубихме?! Кой ги преброи? Ти се появи по-късно, но също завари някои неща…
— Знаеш ли, Рустам, само Тамара си спомням, а всичко останало е минало някак покрай мен. Хайде да пием за нея и за теб, за вашето здраво семейство. Желая ви щастие, макар и аз да харесвам това момиче и ти завиждам, няма да крия.
— Тамара е чудесно момиче, аз също съм я оценил, но в твое лице виждах сериозен съперник. После ти изчезна, а аз останах с нея в най-тежките минути.
Чукнаха се, пак пиха, Рустам не си вземаше от мезетата, явно искаше да си излее всичката болка.
— Две години месихме кръв и кал, унищожавахме техниката, проявявахме героизъм и още не знаем в името на какво беше всичко? Ето кое ме плаши най-много сега. Не знам кой съм? Защитник или убиец? И какъв съм за родината си, за народа си — спасител или враг? Непоносимо ми е да живея с тези мисли.
— Тогава ние бяхме само марионетки в ръцете на политиците — мрачно изрече Грязнов, поддавайки се на настроението. — Никой не може да избяга от това. Разбира се, това е наш грях, но ние с теб бяхме на служба и не можехме да откажем да изпълняваме задълженията си.
— А как след всичко това да говориш за правата и свободите на човека? Излиза, че за военните и служителите от органите като нас с теб тези понятия изобщо не съществуват?
— В нашата страна засега нещата стоят сложно — съгласи се Грязнов. — А по света хората, които не желаят да се замесват в авантюристичните военни работи на държавата си, се наричат пацифисти и се стараят да нямат нищо общо с армията. Това е всичко.
Телефонът иззвъня.
— Извинявай — рече Рустам и се обади, отговори нещо на някого. — Да, аз съм на телефона. Добре, скоро ще дойдем.
— Какво, търсят ли ни? — попита Грязнов.
— Да, Турецки те е търсил от Москва и е предал някакъв фоторобот. С една дума, Овражников настоява незабавно да отидем при него.
— Добре, Рустам, ще отидем. Жалко, че не успях да разгледам папката ти.
— После ще я гледаш. В хотела. Засега ти я давам. Ако възникнат въпроси, тогава ще обсъждаме… Хайде, дай по още една, за из път, по руския обичай.