— Какво става, свърши ли най-сетне?
— Нали виждаш. При теб как е?
— Сигурно всичко е добре, освен това, което не е добре.
— А кое не е добре?
— Това, че си тук, а всъщност си много далеч.
— Нека не говорим за това, става ли? Понякога животът е толкова кратък и бързотечен, че не си заслужава нищо да планираш и предвиждаш. Разбрах го едва вчера. Ти изчезна, аз те чаках и се измъчвах, беше ми обидно. Сега, когато пак се срещнахме, започнах да се упреквам и ядосвам, и защо? Не е ли по-добре да се радваме на появилата се възможност да бъдем заедно?
— Права си, мое умно момиче. Да забравим всичко — каза той и я целуна по челото, както се целуват деца.
Тя наближи масата, погледна отворената папка с материалите от вестниците и попита:
— Чие е това досие?
— Рустам ми го даде. Безполезен материал. Чета и нищичко не разбирам: за какво му е? Той ми каза: всичко е извънредно важно. А според мен — планината роди мишка. Може и да не съм прав. Добре де, довечера ще попрочета още, ще помисля. Нали трябва да се вживея в местните условия!
— В такъв случай да отидем на ресторант. Да вечеряме — предложи Тамара. Явно се чувстваше тягостно в този кабинет, сякаш се страхуваше от нещо.
— Разбира се, да вървим, сега можем и да се поотпуснем — Грязнов се усмихна виновно. — Само да прибера всичко, а Рустамовата папка дай да оставим в хотела. Да не я нося с мен. Искам още веднъж да прегледам документите. През цялото време сякаш не съм на себе си. Знаеш ли, отдавна не ме е обземало такова чувство. Преди родната страна ми се струваше роден дом, а сега като че ли нещо се е случило — навсякъде си чужд.
— Ще ти мине.
Тамара тръгна към изхода. Грязнов се наметна в движение с тежкото си палто, заключи кабинета и последва девойката. На изхода предаде ключовете на дежурния и приветливо си взе довиждане.
23
В ресторанта беше шумно, свиреше музика, ритмичният рок не беше в състояние да заглуши човешките гласове. Маститите бизнесмени, надошли в заведението, активно общуваха по мобилните си телефони с партньорите, жените и тъщите си, разказваха им, че ремонтират колите си или нещо от този сорт.
Грязнов избра най-тихата маса в ъгъла на залата, откъдето прекрасно се виждаше цялото пространство, професионален навик — да избереш място, удобно за оглед. Тамара седна с гръб към залата, местната публика никак не я интересуваше, но Вячеслав помоли да му разкаже за присъстващите.
— Моля ти се, стандартен разрез на нашето местно общество. Ето там — маскирани казаци. Обърни внимание, колкото са повече звездите върху пагоните и кръстовете по гърдите, толкова е по-глупава главата. Сами си присъждат наградите и чиновете.
— Ясно. Ей тия с телефоните…
— С червените сака — местни мутри, свързани с престъпни групировки. Чувстват се свободно, имат си надежден „чадър“. Купонясват, докато не ги хванат на местопрестъплението. С черните костюми, тихата групичка гарвани — те са банкери. Не обичат да шумят за успехите си, затова пък предпочитат да броят пари. На останалите маси има пъстроцветна публика, но няма бедни, освен нас двамата. Обаче ние сме скромни хора, ще вечеряме и ще си ходим, няма да ни позволят да се перчим…
— Ех, Тома, колко му трябва на човека! Аз цяла вечер мога да те гледам в очите. На кого си се метнала?
— Баба беше грузинка, така че четвъртинка от кръвта ми е оттам.
— Ето с какво ме омагьоса ти мен, рижавия! А умееш ли да врачуваш?
— Нищо не умея. Ако можех, отдавна щеше да си долетял при мен в Ставропол…
Към масата приближи сервитьор, попита какво ще поръчат.
— Тамара, изцяло се доверявам на вкуса ти, поръчай всичко, което искаш — Грязнов реши все пак да се изфука.
Тя поръча бутилка шампанско, овнешко печено, различни мезета и кафе.
Сервитьорът се отдалечи.
— Сигурно е глупаво това, което ще кажа сега, но… нали разбираш? Много ми е хубаво с теб, но в същото време… Изобщо, смяташ ли, че Рустам ще преживее нормално тази вечер? Или нищо не си му казвала?
— Звъннах му, но го нямаше вкъщи. Явно е заминал в някой район. Нали е един от основателите на местния клон на Фонда за съдействие на милицията, наистина на обществени начала, но има достатъчно ангажименти. Те въртят огромни пари.
— Забелязах, когато бях в апартамента му. Между другото, видях там една любопитна снимка, една мила двойка! Да си призная, дори малко завидях.