— Е, стига де! Казват, че човек изобщо не бива да се снима преди сватбата, било лош знак — тя се усмихна с непонятна, странна усмивка.
Грязнов изобщо не можеше да разбере какво е нейното отношение към Рустам, а някак не се решаваше да попита направо. Сега не го интересуваха толкова отношенията им, колкото самият Такоев. Но все се помайваше, страхуваше се да не обиди Тамара. Тя усети настроението му и попита:
— Какво се случи днес между Овражников и Такоев? Сякаш са се скарали…
— В нашата държава стават странни работи. Днес ми изпратиха от Москва фоторобот на един престъпник и можеш ли да си представиш, с Рустам Такоев са като две капки вода. Дори не повярвах на очите си, Овражников направо се хвана за главата! А нашият герой, вместо да даде разумни обяснения, започна да разиграва ролята на оскърбен.
— Гледай ти! — поклати глава Тамара. — Но той наистина често ходи в Москва. По едно време дори се наложи да вземе квартира под наем. Не помня, може да греша, но непрекъснато отсяда у някого.
— Не наливай повече масло в огъня! Това са преки улики! Странно защо Рустам не си призна? Или има нещо за криене? И защо е ходел в столицата?
— Преди — по въпроси на фонда. Нали работеше там активно. Преди да се премести във военната прокуратура. Но както разбираш, не е разрешено да се съвместява милиционерска и воинска длъжност с полуобществена и той напусна фонда. Мисля, че формално вече не е член на управата, или как се нарича там. Но сигурно няма да иска да остави и големите пари, които минават през организацията. Изобщо Рустам е много потаен човек. По едно време работеше и в следственото управление и караше коли от Германия. Разбира се, не беше той ръководителят… Впрочем моята хонда е негово дело…
Грязнов помълча, за да обмисли чутото. В поведението на Такоев много неща му се струваха странни. И дори това, че днес стреляха по него, само за пореден път потвърждава наличието на някакви тъмни страни в биографията му, сигурно свързани пак с тези големи пари. А където има огромни суми, там най-често се лее кръв…
— Тамара, Рустам не ти ли е разказвал дали е имал някакви сериозни криминални дела, свързани с дългосрочни присъди, с несправедливи наказания? Нали разбираш, един осъден винаги е недоволен, понеже смята, че присъдата не е била справедлива. Или някой да е изпитвал към него чувство за кръвно отмъщение? Тук при вас, на Кавказ, хората си мислят за какво ли не…
— Не мога да си спомня да е разказвал нещо подобно. Пък и предишните му дела са все за наркотици, битови престъпници… А доколкото ми е известно, сега се занимава направо с дреболии. Тоест това може и да не са дреболии — войнишки престъпления: извращения в казармата, дезертьорство, кражби. Но заради това да му отмъщават? Не, не мисля. Забелязвам го — сякаш кръшка от работа, макар да се прави на много зает. И това ме озадачава.
Сервитьорът донесе шампанското и ордьоврите. Дойде време да си спомнят миналото и да пият за бъдещето, а между тях стоеше Рустам, за когото бяха принудени да говорят.
След вечерята Тамара много настояваше да откара Вячеслав в хотела, той пък на свой ред я убеждаваше, че трябва да я изпрати до тях. Така стояха до колата и спореха къде да отидат. И никой не отстъпваше.
— Слава, тук познавам всяко камъче. Ще те закарам, а след това ще се прибера. Между другото, ти възнамеряваше и да поработиш днес.
— Всичко това няма значение — упорстваше Грязнов. — Мой дълг е да изпратя дамата.
— Аз не съм ти дамата, а приятел и другар. Можеш ли да го разбереш?
Думите й отново охладиха Грязнов, който все пак пийна в ресторанта и коняк.
— Щом настояваш, да си тръгнем поотделно. Ти с колата, аз с такси.
— Както искаш. — Тамара се измори да спори и се качи в колата.
Грязнов постоя на ръба на тротоара, помаха след нея и изведнъж видя точно пред себе си тъмен капак на кола, почувства силен удар в хълбока, след което се търкулна в тревата. Тренираното му тяло все пак успя навреме да се стегне, за да намали удара. Помогна му и тежкото кожено палто, което загръщаше фигурата му като пашкул.
Грязнов се изправи, превъзмогвайки болката в бедрото и лакътя. Колата, която го блъсна, изчезна, дори и да имаше свидетели, едва ли са видели номера в тъмнината. Но друго измъчваше Грязнов: беше готов да плати скъпо, за да научи дали това е случайно или планирана акция? Какво може да означава всичко това? Плашат или предупреждават по-бързо да си обира крушите?