На тези въпроси нямаше отговор. Искаше по-скоро да се прибере в хотела, а сега, както е отъркаляй в калта, нито един шофьор няма да го пусне в колата си.
Но в тъмнината калта по коженото му палто не се забелязваше и Вячеслав успя да стопира един частник, който го закара в хотела за трийсетачка.
Той огледа съкрушено дрехите си, закачи калния панталон да съхне с надеждата, че до утре ще е сух и тогава ще може да го почисти. Остави палтото: истинската кал ще проличи утре. След това си взе душ, за всеки случай разтърка синините по бедрото и около лакътя с одеколон и едва тогава забеляза, че папката с изрезките не е на масичката.
Това го смути. Къде могат да изчезнат хартийките, на кого са потрябвали? Кой е влизал тук? Стаята се намираше на първия етаж. В бързината Вячеслав остави прозорчето отворено. Може пък да са влезли в стаята му от друго място?
Грязнов отиде при дежурната, попита дали не е идвал някой да го търси. Дежурната беше сънена и изобщо не можеше да разбере какво иска гостът от нея. Когато разбра, отговори охотно, че никой не е идвал при Грязнов. И тя не е влизала в стаята му.
Вячеслав разбра, че някой го следи. Следователно, първо, трябва да смени хотела — тази ведомствена дупка не се охранява от никого, и, второ, самият той трябва да е по-предпазлив.
Въпреки многото сюрпризи от изминалия ден Грязнов скоро заспа и сънят му беше дълбок, сякаш изпадна в несвяст.
Сутринта, когато Вячеслав се канеше да излиза, телефонът упорито зазвъня, търсеше го Турецки:
— Здравей, Слава! Какво става, братко, съвсем се изгуби?
— Вчера се опитах да ти звънна, но не успях. А след това… с две думи — не исках да те безпокоя.
— Ясно. Вчера получихме някои резултати. Най-сетне се чуха гласчетата на Долгальов и Козлов. Добре си живеят. Козлов в Англия си купува титлата лорд или барон. Да го вземат дяволите! А вторият е вече в Якутия. Очакваме с нетърпение и двамата. Какво става при теб?
— Засега нищо конкретно.
— Поне изясни ли се нещо със склада?
— Трябва да призная, че с моето идване тук всичко се обърка още повече.
— Добре. Ако имаш възможност, притисни местните да не лапат мухите, а ти при възможност се връщай. Много е скучно без теб. Хареса ли фоторобота?
— А, получи се цял виц. Един от служителите в следствения отдел, баща му е чеченец, а майка му — рускиня, страхотно си прилича с твоя престъпник. Едно към едно! Нали разбираш какво се заговори.
— Разбирам, кавказците си приличат като китайците — засмя се Турецки.
— Е, можеш да се веселиш, а аз да си блъскам главата как да отгатвам местните ребуси и да не изказвам подозрения. Та те се обиждат до лудост!
— Труди се, Слава, родината няма да те забрави! Успех!
— Благодаря, поздрави всички. — Грязнов затвори.
Нямаше никаква яснота около делото за бандитското нападение във военния склад, а сега и тази история с Рустам, разказана от Тамара. Грязнов дори не мислеше да се предава. Търпението му нямаше граници. В него непрекъснато живееше истинският ловец, способен да дебне престъпника цели денонощия, да предугажда действията и намеренията му. И още по-добре, ако задачата се усложнява.
На вратата се почука. Грязнов извика, че е отключено, предположи, че идва някой от служителите на хотела. И безкрайно се учуди, когато на прага застана Тамара. Лицето й беше пребледняло.
— Какво се е случило?
— Отвлекли са Рустам!
— Откъде го измисли? — Новината беше нелепа.
— В шест часа ми се обади непознат глас и ми съобщи.
— Но за какво им е той? Поставиха ли някакви условия?
— Поискаха да се прекрати разследването по делото за обира в склада.
— Така ли? — Грязнов се учуди. — Само това? Излиза, че имат непосредствено отношение към делото?
— Не казаха такова нещо.
— Тамара, тук стават странни работи. Вчера, ти тъкмо си беше заминала, ме блъсна една кола.
— Наистина ли? И как си сега? — Тя се хвърли към него.
— Нищо ми няма. Нали виждаш, засега съм жив — Грязнов се усмихна.
— Много ли се удари?
— Има нещо такова… Малко… — Вячеслав повдигна ръката си, смръщи се. — Май вече ми минава.
— Господи, какво става тук? Запомни ли номера?
— В тъмното? Всичко стана за миг: удар и аз — нагоре с краката! Но това е нищо. Някакъв смелчага стреля по нас с Рустам, когато отивахме сутринта към тях. Нападателят беше на покрива, ние хукнахме след него. Но стрелецът успя да се измъкне.