— Ще ви кажа, Виктор Онисимович, за да приключим въпроса веднъж завинаги, понеже не сте в течение: ние с Тамара се познаваме отдавна. И Рустам не ми е съперник. Тамара трябва да избира. Можете да запазите за себе си вашите планински обичаи. Нито Тамара, нито аз му дължим нещо в личен план. Ако той мисли по друг начин, си е за негова сметка.
— Какво ни остава? — въздъхна Овражников. — Дали наистина да не отидем в проклетия фонд? Надявам се, че ще ми правите компания?
— Естествено. И в мой интерес е да намеря Такоев.
26
Офисът на кавказския фонд за съдействие на милицията се намираше в двуетажна къща. На входа стоеше охранител в маскировъчна униформа. Колата влезе в двора и спря. Овражников и Грязнов се запътиха към входната врата. Двамата оперативници останаха да чакат в колата.
— По какъв въпрос? — попита охраната.
— Идваме при президента Зайцев — отговори Овражников сърдит, защото пазачът се прави, че не го познава.
— Днес не приема.
— С мен е началникът на Московската криминална милиция полковник Грязнов. Желае да се запознае с ръководството на фонда. Така че бъди добър и доложи бързичко за нашето пристигане.
Охранителят влезе в коридора, след минута се върна и разреши да влязат.
Те се качиха на втория етаж, където ги посрещна друг охранител, застанал на стълбищната площадка, и ги изпрати до вратата с табелка „Приемна“. Минаха през празна стая и влязоха в кабинета на президента.
Зайцев, едър мъж към трийсет и пет, малко оплешивял, разговаряше с миловидната секретарка, която си записваше нещо в бележника.
— Моите почитания, Игор Степанович! — поздрави Овражников президента. — Запознайте се, това е полковник Грязнов, началник на МУР, представлява интересите на МВР, Главна военна прокуратура и Главна прокуратура.
Грязнов стисна леко ръката на Зайцев, представи се.
— Приятно ми е да се запознаем — кимна делнично Зайцев, но в очите му светнаха тревожни пламъчета. — Какво ви води при нас от Москва?
— Търся моя приятел Рустам Такоев. Има подозрения, че е отвлечен… — те се спогледаха с Овражников и Грязнов внимателно впери очи в президента.
— Нима? — Зайцев се учуди съвсем искрено. — Нещо отдавна не се е появявал при нас. Мислехме, че е някъде в командировка. И какво, отдавна ли е изчезнал? И откъде е известно, че става дума именно за отвличане?
— Кога се срещнахте за последен път с него? — попита Овражников.
— Не е идвал повече от седмица. По-рано се отбиваше почти всеки ден. Слушайте, може да си обзавежда къщата?
— Каква къща? — учуди се Овражников.
— Как каква? Купи си къща в Грачовка. Там „новите руснаци“ си направиха цяло селище. Хубава вила, двуетажна, напоследък купуваше мебели да я обзаведе — заяви авторитетно Зайцев.
— А къде се намира тази Грачовка? — уточни Грязнов. — Струва си да отидем да видим. Може да се е случило нещо лошо? Човекът е преживял толкова мъка, изгубил е семейството си, ранен е в Чечня. Това не минава безследно.
— Наистина, как така никой не е знаел за вилата? — Овражников си знаеше своето. Новият развой на нещата видимо го озадачи.
— Били ли сте някога в дома на Такоев? — Грязнов се обърна към Зайцев.
— Разбира се! Поливахме покупката. Може ли без това.
„Защо Тамара не ми разказа нищо за вилата? — помисли Грязнов. — А може и тя да не знае нищо? Значи Такоев е пазел новината и от нея за по-добри времена. Тук има нещо нечисто…“
— Игор Степанович, предлагам ви съвместно да навестим дома на Такоев. Бъдете нашият Сусанин — предложи Овражников. — Какво ще кажете? Няма го човека — няма и никакви следи.
— По принцип става, имах някои неща да свърша, но ще почакат малко. А откъде ви е известно, че е отвлечен?
— Имаше телефонно обаждане — отговори уклончиво Овражников. — До една жена, с която той има връзка, позвънили са и са казали, че е отвлечен. И разни условия. Главно по наша линия.
— Това ясно — кимна Зайцев, но личеше, че нищо не му е ясно.
Зайцев седна в мерцедеса, взе със себе си охранител и двете коли се отправиха към северната част на града, за да излязат на магистралата, водеща към Грачовка.
Информацията, получена от президента на фонда, озадачи Грязнов. Бедният, нещастен, самотен Рустам! И веднага си спомни богатата обстановка в жилището му, а сега и собствена къща. Не е ли прекалено? Или човекът просто умее да живее? За разлика от него, от Грязнов.