Вилната зона се намираше в края на селището. Новите вили с най-неочаквана архитектура бяха разположени на воля близо до магистралата и привличаха погледите на любопитните. Някои къщи вече бяха населени, на други пък строителството приключваше. Като цяло тук нямаше ред, но срещу къщата на Такоев вече зеленееше ливада, растяха няколко розови храста, подстригани за зимата и корените им заринати с пръст.
Грязнов погледна прозорците на втория етаж и му се стори, че завесата зад стъклото на единия от тях мръдна. Той премести поглед на първия етаж, но нищо не забеляза.
— Ще влезем ли вътре? — предложи той на Овражников.
Всички тръгнаха към входната врата. За тяхна изненада вратата не беше заключена.
— Влизаме ли? — попита Овражников. — Може да се каже, че сме дошли на гости. При наш човек.
Грязнов кимна в знак на съгласие; влязоха в коридора, разпръснаха се из стаите на първия етаж, където всичко беше обзаведено със скъпи меки мебели и постлано с килими. Но все пак в дома се чувстваше липсата на женска ръка, нещо не достигаше, може би някакви мили дреболийки, които щяха да привличат и веселят окото.
— Отлично жилище, а? — похвали го Зайцев. — Добре се е подредил Рустам. Ето! Умее да живее човекът!
— Но такава вила и мебели струват много, много пари — заяви Овражников.
— При нас във фонда Рустам беше далеч не последният човек, винаги е можел да спечели.
— Да, с нашите заплати не можеш много се обзаведе.
— Хора като Такоев умеят да действат — обади се Зайцев. — Не е изключено да се е занимавал и със свой бизнес. При него често идваха някакви хора от Чечня. Слушайте, може пък изчезването му да е свързано точно с това?
— Може да са били негови роднини, нали е от Грозни — вметна Грязнов. — Странно, че вилата е отключена и няма никого. Ако стопанинът е излязъл за малко, значи си струва да почакаме?
Те се качиха на втория етаж, огледаха спалнята и няколкото стаи, там мебелите още не бяха наредени. В спалнята на леглото имаше тъмносиня риза, Грязнов видя последния път Рустам с нея. Овражников подържа ризата в ръце, след това я остави на място.
Грязнов се приближи до прозореца, погледна гъстите храсталаци, достигащи до градината на Такоев, и забеляза в шубраците да криволичи човек.
— Вижте — каза той обезпокоено. — Някой изтича.
Всички се надвесиха над прозореца, но не видяха никого. Човекът изчезна.
— Сторило ви се е. Там няма никой — заключи Овражников.
Слязоха на първия етаж, излязоха от вилата, тръгнаха около къщата и откъм тилната част откриха врата на черен вход. Дръпнаха дръжката и тя се отвори. Когато изминаха малък коридор, се оказа, че изходът от салона е покрит с голям килим. Затова не забелязаха вратата отвътре.
— Може би в къщата е имало човек, когато дойдохме — предположи Грязнов. — Стори ми се, че мръдна пердето на втория етаж. А сега този човек в храстите…
— Не е изключено — отговори Овражников. — Но не съм сигурен. Затова мисля, че трябва да поставим тук засада. Нека моите момчета постоят, да поогледат, може неочаквано да се появи някой.
Той извика двама от сътрудниците си, инструктира ги как трябва да се държат в засада.
— Морално сме готови, но физически немного. Трябва да намерим нещо за ядене — каза младият офицер.
— Вижте в хладилника в кухнята — отвърна Овражников. — Мисля, че Рустам няма да ви се разсърди. Правим го за негова полза.
Подчинените отидоха в кухнята и след малко оттам се разнесоха одобрителни възгласи:
— Оставаме! Тук има и за ядене, и за пиене!
— Не се увличайте там! Дръжте се прилично — прекъсна подчинените си Овражников. — Сварете картофи, вземете от консервите, но съвсем малко. Разбрано? И никакви безобразия. А утре сутринта ще ви изпратя смяна.
— Може би си струва да претърсим храстите? — попита Грязнов.
— Да опитаме, но крайно се съмнявам в успеха — кимна Овражников.
Зайцев се намръщи, извини се, че е зает, и си замина.
Грязнов и Овражников обиколиха двора, претърсиха храсталаците, но като не намериха никакви следи по сухата трева, се върнаха обратно с празни ръце и решиха, че утрото е по-мъдро от вечерта.
Вячеслав влезе във фоайето на хотела. Срещу него изскочи Тамара и попита разтревожено: