По отношение на взрива в апартамента на Такоев, то там е използван същият пластичен експлозив, с който в Москва беше взривен банкерът.
— Виждате ли как странно се насочва всичко към Такоев? Случайност ли е? — каза Грязнов.
Овражников не отговори веднага, все още не искаше да изключи версията, че някой майсторски очерня Рустам.
— Досега нямаме пълна увереност, че всичките престъпления са извършени с участието на Такоев.
— Но затова пък от бележката на Тамара знаем, че е жив — възрази Грязнов.
— Но нали разбирате, че и съвсем други хора биха могли да накарат Тамара да напише бележката? Ето кое ме смущава.
Телефонът звънна. Овражников се обади и предаде слушалката на Грязнов, каза само:
— Вас търсят, от Москва.
Вячеслав допря слушалката до ухото си и с радост чу гласа на Турецки. Бяха минали няколко дни, но те бяха наситени с толкова бурни събития, че на Грязнов му се струваше — сякаш отдавна живее тук.
— Слава, как си? — поинтересува се Турецки.
— Нормално.
— Току-що разговарях с прокурора на гарнизона, така че съм в течение на твоите работи.
— Работите не са блестящи, вероятно ще се наложи да ходя в Грозни. Така се подреждат нещата…
— Никъде няма да ходиш, други хора ще се заемат с по-нататъшното разследване на твоя приятел. При това си ранен. Ако се чувстваш много зле, постъпи в тяхна болница, ако си в състояние да пътуваш — връщай се в Москва. Твоята мисия в Ставропол приключи. Това е моя молба и на Костя.
— Но аз не съм свършил тук нищо свястно.
— Свършил си, не се прави на скромен. Ние също не сме стояли със скръстени ръце. Рустам Такоев наистина е живял от време на време в онази квартира. Той има отношение и към финансовите афери на нашите банкери.
— Моля те да разкажеш това на Овражников, защото не вярва в непогрешимостта на подчинения си.
— Разбира се, че ще разкажа, но най-напред искам да съм сигурен, че се връщаш в Москва.
— А къде да вървя? Доскоро. Ето ти Виктор Онисимович.
Овражников изслуша Турецки, свъси вежди, благодари за информацията, сбогува се и затвори, а после каза тихо:
— Каква змия съм държал в пазвата си! Затварях очи за молбите му, освобождавах го от работа. И защо? За да извършва престъпления?
— Злото постоянно се облича в дрехите на доброто, в противен случай няма да оцелее.
— А ние го съжалявахме. Човекът изгубил семейството си. Стараехме се да облекчим живота му, дадохме му апартамент, без да чака… — изрече сърдито Овражников.
— Виктор Онисимович, безкрайно съм ви благодарен за съдействието в работата. Честна дума, беше ми приятно да се запознаем. Като идвате в Москва, отбийте се. Забравете за огорченията, трябва да продължаваме да живеем.
— Благодаря ви за хубавите думи.
— Отивам си, но душата ми остава тук. Когато научите нещо за Тамара, постарайте се да ми съобщите. Тази жена е единствената ми надежда за щастие.
28.
Все пак следствието по делото за банка „Ресурс“ бе водено неквалифицирано. Умишлено или от небрежност, не са иззети необходимите документи, не са разпитани необходимите свидетели, а нали това трябва да се направи по горещите следи. Сега вече много фигуранти са се скрили в „близката чужбина“, предишните фирми са се разпаднали, всичко е потулено.
Турецки раздели цялата си работа на два етапа. Първия: изучи дейността на банката до смъртта на директора й Вадим Акчурин, а след това втория етап — след идването на Алла Бережкова и заемането на ръководния пост от нея.
Документите и договорите потвърждаваха връзката на банката с израелска финансова фирма, гарантирала двайсет и пет процента годишна лихва по депозитните сметки. Явно тези високи проценти са привлекли Акчурин. Като начало банка „Ресурс“ привежда в Израел пет милиона долара, след месец израелската финансова фирма връща дълга с лихва, но едновременно получава от банката десет милиона долара. Месец след връщането на десет цяло и две десети милиона фирмата получава петнайсет милиона и вече се готви да получи поредния превод от двайсет милиона. Но не дочаква. Точно по това време умира Акчурин. Той е пречел на някого да източи всичките пари от банката и да обяви фалита й.
Турецки разбираше, че сиренцето е безплатно само в капана за мишки, както каза веднъж Семьон Семьонович Мойсеев. Не е възможно в Израел да се спечели двайсет и пет процента годишна лихва. Такъв доход може да се получи само от търговия с наркотици или оръжие. Ако Акчурин не беше прекъснал веригата от преводи, щеше да я прекъсне израелската фирма, но, разбира се, при превода на парите от „Ресурс“, а след това щяха да съобщят на руските банкери: момчета, опразнете офиса. Но продължаваше да не става ясно по какъв начин „Ресурс“ изпада от списъка на банките — правителствени агенти. И като резултат банката поетапно бива изместена от всички бюджетни сметки и инвестиционни програми. Тя започва да плува самостоятелно и се задавя в бурното финансово море. Между другото, по това време съветник на Алла Бережкова е Владимир Козлов, нейният любовник.