И какво, дали пък от всичко това не излиза, че доверчивата любов на вдовицата погубва банката и може би мъжа й? Макар да е грешно, но Турецки се ядоса на покойния Арбузов и освен това помисли, че би трябвало да се скара на момчетата от Управлението за икономически престъпления, които са започнали следствието. Само въпроси! Трябва отново да разпитва свидетели, да се занимава с черната работа.
Обади се Клавдия, секретарката на Меркулов:
— Александър Борисович, търси ви Казански. Защо не се обаждате?
Турецки изпсува и тръгна към началника на Следственото управление.
Казански го посрещна с усмивка, което веднага го накара да застане нащрек. Значи не чакай нищо хубаво.
— Как сте, Александър Борисович? — радостно се осведоми шефът.
— Различно.
— Ще ви помоля до края на месеца да представите отчет.
— Ще бъде изпълнено.
— Знаете ли, Александър Борисович, забелязвам, че в този кабинет винаги сте официален и предпазлив, а все пак бих искал между нас да се установят дружески отношения.
— Но това по-скоро са ваши лични проблеми. Възпитателната и прочие идеологическа работа е за шефовете, а аз съм само подчинен, нямам време да се замислям за високите материи.
— Възможно е да сте прав. Имам малка молба към вас.
„Ето, пак ще започне — помисли Турецки угнетено — Пак да ме тласка към някаква афера.“
— Виждате ли, има едно деликатно дело — точеше думите Казански. — Реших, че мога да го поверя само на вас като опитен сътрудник. Към мен се обърна за помощ Степан Макарович Савелиев. Да, да. Не ме гледайте учудено. Същият Савелиев, заместник-министърът на финансите.
— И с какво мога да му помогна аз? — попита Турецки, без да скрива раздразнението си.
— Преследват го, шантажират го, искат му десет хиляди долара за една видеокасета.
— А какво има на касетата?
— Той е убеден, че е фалшификат. Но са му скъпи честното име и добрата репутация, ще омърсят невинния и след това с години не можеш изчисти името си.
— За съжаление аз съм прекалено зает, в делото на банкерите има много епизоди, изискващи щателна проверка. По-добре възложете новото дело на някой по-малко натоварен колега.
— Не, Александър Борисович, уверен съм, делото не струва и пукната пара. Ще го схрускате като орех и ще освободите човека от неприятностите.
— Добре, ще се опитам.
— Отлично, доволен съм. Ето ви заповед за възбуждане на дело и визитната картичка на Савелиев. Позвънете му, вземете необходимите данни и… отсечете ненужната опашка.
Турецки се върна в кабинета си, веднага набра номера на Савелиев. Секретарката отговори, че Степан Макарович е зает.
— Безпокои ви старши следователят по особено важни дела от Главна прокуратура Александър Турецки, заместник-министърът Савелиев чака да му се обадя.
Секретарката смекчи гласа си:
— Един момент, ще ви свържа.
Турецки поздрави, представи се, предложи на Савелиев да се срещнат, понеже подобни въпроси не се решават по телефона. Степан Макарович го помоли да отиде при него в министерството, за да обсъдят подробно проблема.
След около четирийсет минути Турецки вече бродеше по коридорите на Министерството на финансите и търсеше нужния кабинет.
Миловидна секретарка го придружи до Савелиев, предложи кафе, но следователят отказа, извини се с недостиг на време.
— Всичко започна преди една седмица — заразказва Савелиев. — Позвъни ми младеж, предложи за десет хиляди долара да купя от него видеокасета. Както разбирате, сумата е огромна. Не разполагам с такава.
— Какво има на видеокасетата?
— Не знам. Могат да бъдат изработени всякакви фалшификати! Сега под път и над път има компютри, размножителна техника, всичко може да се нарисува!