Грязнов нямаше нужда от обяснения — ставаше дума за най-добрия му агент-информатор.
— Добре де, ще се свържа с него.
— Поръчай му да разузнае кой е изпял Бережкова, когато се е върнала от Англия. Нека те държи в течение, ако чуе нещо за Козлов.
— Задачата е приета. Вече говорихме с него на тази тема. Едно нещо ме разочарова: тези Акчурин, Бережкова и дори самата банка „Ресурс“ — вече всички са покойници. Ти сякаш се занимаваш с тяхното наследство.
— Банката е мъртва — възрази Турецки, — но вложителите са живи, а те си искат парите. Освен това наоколо се движат престъпници, уверени в своята безнаказаност.
— Благодаря ти, Саня, за възвишените речи, имаш дар слово. А знаеш ли какво ми се случи днес?
— Пак ли някоя история?
— Нещо такова. Наближавам нашия вход, вече е тъмно. Гледам уличната лампа, а около нея кръжат снежинки. „Слава богу, мисля си, най-после зимата дойде. Ще се събудя утре, а наоколо всичко ще е бяло-бяло! Светло и чисто!“ Отварям входната врата, а срещу мен някакъв психар с маска и нож в ръката. Аз го блокирам с лакът, викам: „Стой! Мирно!“, а той като ненормален все се мъчи да скочи върху мен. Не е по правилата, нали разбираш? Знаеш, дясната ми ръка е извън строя, наложи се да се браня с лявата. И изведнъж една кола — право срещу нас, застана плътно до входа. Мислех, ще ни смачка. С една дума, успях да се промъкна през вратата, а онзи луд скочи в колата и тя изчезна. Саня, всичко стана толкова бързо, че дори забравих да си извадя пистолета, разбираш ли? За първи път в живота си се обърквам. Това да не е старост, а? А когато изскочих навън, вече бяха изчезнали.
— Не, още си под влияние на твоята командировка… Сигурен ли си, че е дебнел точно теб? Кой знаеше, че ще се прибереш по това време?
— Ами колата? А маската на лицето?
— Всичко е толкова странно… Добре де, лека нощ. Утре ще се видим.
31
Утрото беше точно такова, за каквото мечтаеше Грязнов. Заваля сняг и скри пресечките, алеите, тротоарите, покривите. Хората го тъпчеха, следите им се чернееха, но снегът не се топеше върху замръзналата земя, а оставяше островчета — чисти и недокоснати.
Грязнов си спомни как като дете очакваше първия сняг, за да си поиграе със снежни топки, да покара ски. А после настъпваше новата година, в къщата се появяваше истинска елха и цареше щастие. Дълбоко в себе си пазеше спомена за отлетялото време, но винаги искаше празниците пак да се върнат в живота му чрез любима жена, може би чрез собствените деца. Но мечтата си оставаше неосъществима и той се измори да чака.
Сутринта Вячеслав тръгна да издирва агент Вития, или Птичката божия.
Най-често осведомителят стоеше в подлеза до спирка „Новослободска“ на метрото, свиреше с тръбата си и така изкарваше насъщния. Вярно, понякога се запиваше, тогава изчезваше за известно време и се криеше при приятелите си по чашка.
Обикновено идваше на традиционното си място измачкан, нерядко със синина под окото, но собствената му музика го лекуваше, като посвиреше някой друг час, той се чувстваше отново вдъхновен музикант, особено ако към калъфа летяха банкноти.
Следобед преброяваше изкараните пари и си заминаваше, за да пропие всичко до грош с приятелите си. На следващия ден всичко се повтаряше отначало.
Истинското му име бе Евгений. Не беше глупав, уж интелигентен човек, свикнал да живее от подаянията. Беше му безразлично каква ръка хвърля, чувстваше се търтей в човешка среда, а за да оправдава съществуването си, свиреше с тръбата. Понякога към него се присъединяваха също така изпаднали барабанист и баянист, тогава ставаше цял оркестър. Свиреха нещо простичко, познато на всички, с това омагьосваха слушателите, понеже „музицираха“ темпераментно и хармонично.
Тази сутрин Птичката божия се трудеше на традиционното си място, тръбата му ридаеше заради първия сняг и не осъзнатата тъга на музиканта. Грязнов послуша музиката, погледа го отдалеч и наближи.
— Здравей, Женя!
Осведомителят кимна за поздрав, но не махна от устните си тръбата, а продължаваше започнатата музикална фраза. Когато най-накрая свърши, Евгений се усмихна и попита:
— Нещо спешно ли?
— Да. Трябва да поговорим.
— Един момент! Сега ще прибера инструмента и ще вървим.
Той започна да прибира инструмента в калъфа, като преди това пъхна няколкото банкноти в джоба си.