— Не, само го вижте! Как се дърви! Ставай, тръгваме. Тук условията за работа не са добри!
— Никъде няма да отида! — заинати се Пихтин.
Говорещият извади от джоба си пистолет, допря го между лопатките на домакина и нареди:
— Хайде, размърдай се!
— Но как сте минали покрай охраната?
— Ние минаваме където си искаме! Тръгвай.
Изведоха Пихтин навън, наредиха му да се качи в колата. Щом напуснаха двора, му завързаха очите. Пътуваха дълго, а похитителите многозначително мълчаха.
— Къде ме карате? — не издържа Пихтин.
— Където трябва!
Най-сетне колата спря. Пихтин усети мирис на гора. Въздухът беше чист, не като в града, и той разбра, че са го докарали в извънградска вила.
Хванаха го под ръка и го въведоха в къщата. Той продължаваше да тъне в догадки: чии са тези хора, откъде и какво знаят за него?
След като го сложиха на един стол в стаята, най-сетне му развързаха очите. Той видя някаква жена, седнала отсреща, и двама младежи, от онези, които го отвлякоха от завода.
— Ако ви е скъп животът — каза жената, — трябва да ни разкажете подробно за всичко, което ви питаха в МУР.
Един от младежите извади пистолет и предупреди:
— Казвай истината. В противен случай — сам виждаш.
Пихтин пое повече въздух в дробовете и започна да разказва, но гласът му беше прекалено дрезгав и изплашен.
— Не се вълнувай. Тук всички сме свои — сякаш за негово успокоение каза жената.
Пихтин обясни, че са го арестували оперативници по време на срещата му със заместник-министъра на финансите Савелиев. Веднъж в сауната на клуб „Парадайз“, дето се намира на „Тверска“, го заснел с камера в компанията на проститутки. Подготвил компромата за себе си, за да измъкне от важния чиновник тлъста сума. Но за съжаление сметките му излезли криви. Та го хванали при предаването на парите, дори не успял да ги преброи.
— Пада ти се, глупако — подсмихна се младежът, докато си играеше с пистолета. — Да не беше си пъхал носа където не те канят. Остави ли си копие? — попита той рязко.
Пихтин изстина.
— Нищо не остана у мен! Те веднага всичко взеха!
— Нали ти казвам — глупак си — спокойно констатира младежът.
— Всичко ли разказахте? — попита жената със странна усмивка.
— Абсолютно всичко! — Пихтин беше сигурен, че дори да го измъчват, ще премълчи за другите касети и хората, заснети на тях. Защото изведнъж разбра: ако назове имената им — смятай, че е покойник. Ще го ликвидират не защото се е осмелил да снима в сауната без разрешение, за собствения си „бизнес“, а просто защото знае прекалено много. Затова трябва да запази изражението си на много изплашен и притиснат от съдбата човек, какъвто изглежда в очите на младежа с пистолета в ръка.
Похитителите станаха, отидоха до прозореца и започнаха тихо да се съвещават за нещо. После жената се върна, каза му строго, че е решено като за първи път да му простят. Но той трябва да стои тихо като мишка и да не си подава носа. И ако случайно някъде се прояви, да се сърди на себе си.
След това му вързаха очите, пак го напъхаха в колата и тръгнаха. Избутаха го на улицата след час и той с учудване откри, че се намира на Каширско шосе, край спирка „Домодедовска“ на метрото. „А така! — помисли той, изпитвайки опияняващото чувство за свобода. — Това е другият край на Москва!“ Но когато си спомни, че отдавна трябваше да е в Главна прокуратура при Турецки, радостта му бързо угасна…
Когато видя Грязнов на прага на кабинета си, Александър радостно възкликна:
— Е, слава богу, ти си жив и здрав! Как е ръката?
— Мисля, че е наред. А какво става при теб?
— Пихтин изчезна. Да не е избягал?
— Не мисля. Изобщо не е в негов интерес. Изглеждаше достатъчно разумен, за да усложнява живота си, нали?
— Така е, но се обадих в завода. Казаха, че сутринта бил там, а след това изчезнал нанякъде, без да съобщи на никого нищо. И времето за срещата отдавна мина.
— Странно.
— А какво ти изпя нашата Птичка?
— Искаше хонорар. Дадох му. Малко, колкото имах у мен.
— Какви са новините?
Грязнов преразказа всичко, което беше чул от осведомителя. Турецки се заинтересува.
— Трябва да изясним чии са тези момченца, които толкова добре познават Бережкова и Козлов — каза той.
— Наредих му да ходи по-често в този бар и да слуша.