— Дали да не изпратиш някой от твоите оперативници да стане там част от постоянното присъствие?
— Скъпо удоволствие — възрази Грязнов. — Откъде толкова пари? Между другото, и Птичката се оплаква, че не му е по джоба да ходи в това заведение.
— Трябва да помислим.
— Мисли де, това ти е работата — усмихна се Грязнов.
Но в този момент телефонът зазвъня и дежурният милиционер от пропуски съобщи, че Пихтин се е появил.
— Отлично — зарадва се Турецки. — Нормално ли изглежда? — попита той за всеки случай.
— Някак странно, сякаш не е на себе си — тихо, съвсем близо в слушалката доложи дежурният.
— Няма значение, сега ще го оправим.
Турецки затвори и весело погледна към Грязнов:
— Слава, сега ще гледаш кино, все пак Пихтин се е появил!
В отговор Вячеслав само се усмихна.
Видът на Пихтин наистина беше странен: ръцете му трепереха, дишаше учестено, лицето пребледняло.
— Какво ви е, Виталий Валерианович? — съчувствено попита Турецки.
Пихтин се смути, погледна седналия встрани Грязнов и не знаеше откъде да започне.
— Не се вълнувайте, а разказвайте всичко, което сметнете за нужно, ние ще ви слушаме внимателно — окуражи го Турецки.
Посетителят си пое дъх и започна разказа си отдалеч. Как отишъл сутринта в завода, какво е правил, с кого е разговарял, как в кабинета при него нахълтали яки мъже, откарали го с кола извън града и започнали да го разпитват, като същевременно го заплашвали с пистолет. Но той не им разказал нищо, казал само за касетата на Савелиев. И не издал никого.
— Как мислите, кой може да е изпратил тези хора?
— Не знам. Не съм ги виждал никога по-рано. Късо подстригани и яки, сигурно са охранители.
— И какво да правим сега с вас, Виталий Валерианович?
— Не знам — Пихтин отчаяно повдигна рамене.
— Ще се наложи да ви охраняваме, докато приключи разследването на вашето дело. Ще ви скрием на сигурно място, понеже няма гаранция, че тия мутри няма да ви намерят дори в следствения арест. В затвора също има множество начини да ликвидират някого. Ето Бережкова, не можахме да я опазим…
— Както решите, на всичко съм готов — рече обречено Пихтин. — Но много се страхувам за моето семейство. Имам жена и син.
— Добре. Още днес ще решим проблема, а сега ни отговорете на няколко въпроса и ще започнем да гледаме записите ви — каза Турецки. — Разкажете ни по-подробно какви бяха отношенията между Акчурин и Козлов?
— Най-топли. През последните месеци от живота на шефа на банката Козлов стана негов съветник, участваше във всички преговори и срещи, на практика не се отделяше от него.
— В деня, когато Акчурин умря, Козлов също ли беше край него?
— Да. Това стана на вилата извън града. Там банкерът почина същата нощ. На сутринта го намериха мъртъв. Говореше се, че е взел прекалено голяма доза наркотици.
— Нима Акчурин е бил наркоман?
— Не, никой от нас не е забелязвал. Може да се е друсал тайно, просто никой не е знаел.
— Как се държеше Козлов на погребението?
— Много страдаше, просто истински плака. И ако знаете как после се учудиха всички, че отношенията му с вдовицата не са просто делови. Когато банката фалира и всички се разбягаха, Козлов и Бережкова заминаха за Англия.
— А какво е накарало Бережкова да се върне отново в Русия?
— Трудно е да се каже. Може би недостигът на пари и желанието да продаде част от имуществото, може да е искала да потърси дълговете от фирмите, на които е давала кредити. Само тя си знае.
— А каква беше историята с Мелников?
— И това ли знаете? — удиви се Пихтин.
— А за какво сме тук?
— Историята е дълга. Още преди да фалира банката, Бережкова започна да раздава кредити на подставени фирми, да влага пари в имоти, да превежда пари в чуждестранни сметки. Тогава се появиха двама бизнесмени, които живеят в САЩ, поискаха да вземат кредит срещу хубава лихва и да ги върнат в определения срок.
— Как се казваха? — попита Турецки.
— Мисля, че бяха Волгин и Ованезов, но не съм сигурен.
— И какво стана по-нататък?
— Не връщаха нито кредита, нито лихвите. Тогава Козлов се обърна към някаква групировка, мисля от Можайск. И един от нейните членове, Иван Мелничук, замина за Америка да събира дълговете. Както разбирате, Мелник не е фамилия, а прякор. Но явно не се е ориентирал добре в американските закони и го арестували за изнудване, осъдили го, с една дума, остана за дълго в Америка.