— Как се развиха по-нататък отношенията на Бережкова с можайската група?
— Лошо. Момчетата се обидиха, че не са им платили за „човека“, започнаха да шантажират госпожа банкерката. Но тя пак изчезна. Обаче ония я засекли, когато се върнала, и веднага изпели. Не знам дали в РУОП или в Московска градска прокуратура. Така нашата красавица се оказа под вашия зорък поглед.
Вече успокоен, че ще се погрижат за него, Пихтин започна да се изразява витиевато.
— Но тя и тук не можа да избяга от съдбата си. Така че краят на всеки човек е предопределен от предишния му живот. Говоря така, защото и аз не знам как ще свърша.
— Кажете, Козлов употребяваше ли наркотици?
— Не съм забелязвал. Можеше да се напие, но не мога да твърдя за наркотици. Впрочем той присъства на видеозаписите — търкаля се пиян и нещо мърмори. Но това е под действието на алкохола, който съм доставял собственоръчно за него.
— Ами Бережкова как се отнасяше към наркотиците?
— Според мен изобщо не употребяваше.
— Познавате ли Мирослав Шайбаков?
— Не е работил по мое време. Виждал съм го само няколко пъти. Той е познат на Козлов.
— А знаехте ли, че Шайбаков произвежда наркотици?
— Откъде да знам? Бегло се познавахме. Веднъж Козлов ме запозна в сауната с него. Неприятен тип, не го харесах.
— Познавахте ли се с Марина Суркова, сестрата на Алла Бережкова?
— Виждал съм я няколко пъти в офиса и по празници. Но знаете ли, аз обслужвах основно мъжката компания. Жените си почиваха на други места, където за тях беше организирано специално обслужване. Естествено, не са ме канили там.
— Според вас какво свързваше заместник-министъра на финансите Савелиев и банкерите?
Пихтин се усмихна снизходително и отговори:
— Ами парите! Инвестициите, държавните финансови програми. Разберете: каквито и спестявания на населението да приема, нито една банка няма да устои без държавни пари! За да стои здраво на краката си, всяка търговска банка се нуждае от постоянни държавни инжекции…
— А сега ни разкажете как ви дойде идеята за видеозаписите. Нали ако някой от присъстващите беше ви засякъл, боя се, че животът ви нямаше да струва пукната стотинка. А освен това трябва да имате определени технически умения, това е по силите само на опитен човек. Както ми се струва, не сте такъв. Или грешим?
— От всичкото по малко… Може да не ми повярвате, обаче идеята ми даде покойният Акчурин, а също и съответното оборудване. Както разбирам, имал е някакви свои съображения. Нали в сауната се събират не просто случайни хора, а понякога дори извънредно високопоставени.
— Например? — обади се Грязнов.
Пихтин се обърна към него:
— Бившият вече прессекретар на президента Шорин, депутати от Държавната дума, висши милиционерски шефове, на които компроматът може да струва скъпо, да не кажа всичко.
— Ясно: идеята е възможен шантаж?
— Ако можехте да попитате самия Акчурин. Аз бях само обикновен изпълнител на волята му. Наистина той не успя да се запознае с нито една от наличните касети. Не знам защо самият аз протаках, казвах, че записът не е излязъл качествен, нищо няма да се разбере, трябва да се повтори и така нататък. Изобщо съм се старал да не лъжа никого, затова ми вярваха. Акчурин — също. Той ми прати помощник, свое доверено лице, който ми помогна да монтирам снимачните камери в бара към сауната и вътре в нея. В смисъл във външното помещение. Е, при парата никой не е снимал. Също и в отделните кабини. Това наистина беше много опасно. Техниката не може съвсем да се скрие. Но може да се замаскира. После изнасях касетите и ги криех при мен. А когато Акчурин загина, те се оказаха ненужни. Не съм срещал повече техника, а и, изглежда, не е казвал нищо на другите банкери за нашата тайна. Така стана, че неочаквано се оказах единственият собственик на наличния компромат. А сега започнаха черните дни…
Разпитът продължаваше повече от два часа.
— Да спрем за една цигара — предложи най-сетне Грязнов, който през това време беше изпушил поне половин кутия.
— Тук и без това стана лисици да ловиш — рече Турецки. — Напротив, трябва да проветрим помещението. Във връзка с това предлагам да направим кратка пауза и да преминем към касетите. Така разговорът ни ще бъде по-конкретен. Подготвил съм телевизор и видеомагнетофон.