— Аз съм в течение.
— Саша, постарай се да помогнеш на хората. Та те ще изгубят някъде към шестстотин хиляди долара, ако не хванем крадеца на място.
— С Долгальов имаме за оправяне и други сметки.
— Действай, драги, разбирам, че и така ти пари под краката. Помоли от мое име Вячеслав за всеки случай да ти прати от оперативните си работници. Нали знаеш, като живееш с вълци…
Турецки се върна в кабинета си и нахвърли план на неотложните мероприятия. Най-напред трябва да предупреди ръководството на товарната гара, за да задържи тръбите и да окаже помощ при задържането на „търговците“. След това трябва да залови престъпниците, а чрез тях да стигне и до Долгальов.
Началникът на товарната гара Рибарев прие искането му с разбиране и обеща да съдейства. Главната му задача беше да задържи търговците до идването на милицията.
Турецки благодари на Рибарев и вече искаше да се сбогува, когато началникът извика:
— Един момент. Все пак ще проверя графика.
Чуваше се как остави слушалката на масата, как след известно време я вдигна и каза:
— Знаете ли, този влак вече наближава столицата. Мисля, че имаме на разположение не повече от два часа. Лично ще посрещна композицията, а вие бъдете готови. И „търговците“ ще посрещна сам. Само да знаех кога ще дойдат.
— Във вас ми е цялата надежда, чакам незабавно да съобщите.
Рибарев позвъни точно след четири часа и каза на Турецки само една дума:
— Тръгвайте.
Оперативната бригада замина за товарната гара. На волана седеше шофьорът Ситников, вътре в колата бяха Турецки, Грязнов и оперативната група.
— Момчета, най-напред ще вляза аз, а когато изкомандвам на бизнесмените „Горе ръцете“, влизате и ще ги задържим — каза Грязнов. — Оръжието ви трябва да е готово — може изведнъж да открият огън! Не ми е известно какви хора са.
Кой знае защо Александър си спомни бащата на Крохин. Той подозираше, че Женя е убит от колеги, и се измъчваше от мисълта, че не е могъл да предотврати смъртта на единствената си надежда в този живот — сина си. Колко много безутешни бащи има на този свят!
Оперативната група влезе в приемната на началника на товарната гара. Секретарката на Рибарев учудено ги погледна и попита:
— Какво ще обичате?
— Ние сме от милицията — отговори Грязнов. — Вика ни Рибарев.
— Влезте, вече ви чакат — прошепна тя.
Грязнов надникна в кабинета на Рибарев:
— Може ли да влезем?
— А, заповядайте! Сега ще свърша.
Вячеслав застана плътно до двамата мъже, седнали с гръб към него, извади пистолета и каза тихо:
— Горе ръцете!
Посетителите се обърнаха и смутено вдигнаха ръце. След миг китките им бяха стегнати с белезници. Оперативниците го направиха изключително точно и бързо.
— Да се запознаем — рече Грязнов и се усмихна. — Вие сте Заметалин, нали? Заместникът на Долгальов? Кой е този с вас?
— Мениджърът Василиев — отговори Заметалин, като леко заекна от изненада.
— Василиев? Какво съвпадение! Е, името е много разпространено. Но и доста известно. Например аз познавам о.з. генерал Василиев. Беше при нас в МВР, нали така? Случайно да не сте роднини?
— Роднини сме — изрече глухо седналият срещу Заметалин младеж.
— И какъв му се падате?
— Син.
— Така ли? Вижте колко е малък светът! Добре, да пристъпим към работа! Започвайте, разказвайте, какъв проблем имате с Рибарев?
Бизнесмените естествено бяха объркани, но старателно се правеха, че не разбират защо ги „разпитват“.
— Има неточности в документите — обади се Рибарев. — Но най-големият грях е, че тръбите изобщо не са платени от фирмата.
— Ами аз нищо не знам — възрази Заметалин. Долгальов ни нареди да приемем композицията, което и правим.
— А самият Долгальов? — намеси се мълчащият до този момент Турецки.