Ето тук вече си изпуснах нервите. Минавахме покрай онази част от запустелите места и Стената, все още известна като Потсдамерплац, като се промъквахме през групички приятели, събрали се около стъпалата на наблюдателната платформа и павилиона за сувенири в очакване нещо да се случи. Онова, което ме порази, бяха не толкова несправедливите забележки на Бърнард, колкото непреодолимото му раздразнение, предизвикано от липсата на комуникация, както и появилият се пред очите ми образ на любовници в леглото, подобни на успоредни огледала, отразяващи в безкрайна регресия сходства, които избледняват, докато се превърнат в своята противоположност. Като се обръщах към Бърнард, избих с китката си нещо меко и топло от ръката на мъж, застанал близо до мен. Хотдог. Бях твърде възбуден, за да се извиня. Хората на Потсдамерплац жадуваха за нещо интересно — щом се развиках, започнаха да се обръщат глави и около нас се образува кръг.
— Това са глупости, Бърнард! По-лошо от глупости, това е злост! Ти си лъжец!
— Мило момче…
— Никога не си се вслушвал в онова, което тя ти казва. И тя не се е вслушвала в твоите думи. Взаимно сте се обвинявали в едно и също. Тя е била хардлайнер колкото теб, не повече. Двама малоумници! Всеки е обременявал другия със собственото си чувство за вина.
Чух шепнене — някой превеждаше последните ми думи тихо и бързо на немски. Бърнард се опитваше да ме изведе вън от кръга. Но въодушевен от гнева си, аз не исках да се помръдна.
— Тя ми каза, че винаги те е обичала. Ти каза същото. Как е възможно да сте изгубили толкова много от времето си, а и от времето на другите, и децата ви…
Тъкмо последното недовършено обвинение не само че притесни Бърнард, но го и засегна. Стиснатата му уста се превърна в черта и той направи крачка встрани от мен. Изведнъж гневът ми се изпари и на негово място се появиха неизбежните угризения: що за нищожество трябва да е човек, заел се в словесна битка да опише един брак на собствените му години, като крещи в лицето на достойния джентълмен? Загубили интерес, хората от тълпата се връщаха на опашката за макети на наблюдателни кули и пощенски картички от ничията земя, отправяха се към безлюдните брегове на смъртоносната ивица.
Продължавахме да вървим. Прекалено бях кипнал, за да се извиня. Единствената ми реакция беше да понижа глас и да се опитам да говоря разумно. Крачехме редом, по-бързо от преди. Чувствата, връхлетели Бърнард, си личаха по безизразната маска, в която се бе превърнало лицето му. Казах:
— Тя не беше преминала от една фантазна утопия към друга. Тя търсеше истината. Не твърдеше, че знае всички отговори. Било е проучване и тя е искала всеки да го прави по свой собствен начин, но не е насилвала никого. И как би могла? Не е създала инквизиция. Не е проявила интерес към догмата или организираната религия. Било е едно духовно пътешествие. Описанието на Айзая Бърлин не се отнася до нея. Няма окончателен край, за който тя би пожертвала други хора. Не е имало яйца, които да счупва.
Перспективата за дебат накара Бърнард да се оживи. Той връхлетя върху ми и аз веднага почувствах, че ми е простил.
— Грешиш, мило момче, напълно грешиш. Наричаш онова, с което се занимаваше тя, „търсене“, но това не променя факта, че в нея имаше жилка на абсолютизъм. Човек или беше с Джун и правеше онова, което правеше тя, или беше аут. Тя искаше да медитира и да изучава мистични текстове, такива ми ти работи, много хубаво, но това не беше за мен. Предпочетох да стана член на Лейбъристката партия. Джун беше против. Накрая настоя да живеем отделно. Аз бях едно от яйцата. Децата бяха сред другите яйца.
Докато Бърнард говореше, аз се чудех какво целя, като правя опити да го сдобря с покойната му съпруга.
Затова когато свърши, разперих длани в знак, че приемам казаното, и попитах:
— Добре, а кое от нея ти липсваше, когато тя почина?
Бяхме стигнали до едно от онези места на Стената, където картографията или някаква отдавна забравена политическа неотстъпчивост бяха наложили внезапна извивка, промяна в посоката на границата, която само след няколко ярда се връщаше към първоначалното си положение. Точно до извивката имаше изоставена наблюдателна платформа. Без да каже дума, Бърнард започна да се катери по стъпалата, а аз го последвах. Вече горе, той посочи:
— Гледай!
Кулата за наблюдение срещу нас също беше напусната, а в основите й, попаднали под флуоресцентното осветление, като се движеха миролюбиво по заравнения пясък, нахвърлян върху всякакви сухопътни мини, капани и автоматично управлявани устройства за стрелба, скачаха десетки зайци и си търсеха трева, с която да се нахранят.