И това става тази вечер! Според онези от радиото и телевизията, като гледаш Луната с просто око, тази вечер тя ще е по-голяма от обикновено. Казаха го точно преди прогнозата за времето, в дневника на събитията от деня. Перигеят ставал такъв веднъж в годината…
Нощната светлина къпе покривите на Живерни и създава малко особена атмосфера. Някой страстен художник би могъл да разтвори статива си и да рисува през цялата нощ без изкуствена светлина. Колко от нас точно в този момент гледат Луната? Чули са новината по радиото или телевизията и са й се подчиниш… Ами да, казаха, че подобен спектакъл не е за изпускане! Със сигурност сме хиляди, дори десетки хиляди души…
Да, днес категорично съм настроена носталгично… След поклонението в музея на Вернон, ето че сега прекарвам нощта на прозореца. Няма да изкарам дълго, ако поддържам този ритъм.
Аз и не възнамерявам подобно нещо. Вярвайте ми, истинска привилегия е да узнаеш последния ден от живота си и да можеш да се насладиш по този начин на последните си часове, на последната си нощ, на последната Луна.
Утре всичко ще е свършило! Решено е. Остава само да избера начина. Отрова? Хладно оръжие? Огнестрелно оръжие? Удавяне?
Не ми липсват възможности.
Нито смелост. Нито решителност. Нито мотивация.
Все още наблюдавам заспиващото село. Уличните лампи и последните светещи прозорци в бледата нощ. Напомнят ми жълтите петна по моите „Черни лилии“, които приличат на изгубени в мрака фарове.
Ченгетата се провалиха и няма да разберат нищо. Толкова по-зле за тях. Утре вечер всичко ще приключи с един последен труп и скобата окончателно ще се затвори… Край.
Фанет за първи път съзерцава толкова гигантска Луна. Прилича на планета или летяща чиния, която всеки момент ще се приземи върху дърветата на хълма. Учителката й е имала право, когато им каза да стоят до късно тази нощ. Обясни им за елипсата и перигея, нарисува на дъската сложна схема със стрелки и цифри.
Фанет не разполага с часовник, но й се струва, че е поне 23 часът. Венсан си отиде у дома вероятно преди час.
Мислех си, че ще стои под прозореца ми цяла нощ, че няма да иска да пусне ръката ми, че ще ме слуша. Но в крайна сметка той си тръгна. Уф!
Да, Фанет би искала да е сама с огромната Луна, като с по-голяма сестра. И сестрата, която живее далеч, да я покани в дома си.
Тази вечер Фанет завърши картината си. Обикновено тя не е суетна и не вярва, когато всички й приказват, че рисунката й е гениална. Само че сега… Да, тя спокойно може да признае на Луната, че се гордее с цветовете, които е поставила върху платното, с движението на водата, което пресича цялата картина, с убежните линии, които се разбягват във всички посоки… Всичко отдавна бе в главата й, но никога не бе вярвала, че ще може да го нарисува… Скрила е картината под перачницата. Пол ще отиде да я вземе утре и ще я даде на учителката.
Мога да се доверя само на Пол. Единствено на него. В никакъв случай на останалите. Камий е капризен, придирчив, Мери е доносничка, а Венсан… Венсан е малко кученце, което се е лепнало за мен.
Не мога да се доверя и на мама, не, на нея най-малко. Непрекъснато ме надзирава, води ме на училище всяка сутрин и ме оставя пред оградата, преди да отиде във вилата на парижаните. Същото е и на обяд. Като че ли ме шпионира! Понякога това ми се струва странно. Като че ли се страхува да не разкажа моята история на всички…
А Джеймс изчезна. Мъртъв е…
Убит насред полето.
Като че ли мама се бои да не вземат дъщеря й за побъркана.
Джеймс…
Фанет протяга ръка. Има чувството, че ако се наведе още малко от прозореца, ще може да докосне кратерите на Луната и да прокара пръсти по пукнатините й.
Джеймс?
Дали не съм си го измислила?
Дали пък не съм намерила в полето само няколко четки, забравени от разсеян художник, и не съм видяла просто няколко капчици боя на брега… Въображението ми е сторило останалото. Мама винаги ми казва, че живея в имагинерен свят, че си измислям разни неща, че деформирам действителността и я правя такава, каквато искам да бъде.
А сега, колкото повече мисля, толкова повече ми се струва, че Джеймс никога не е съществувал. Измислила съм си го, защото съм имала нужда от него. От някой, който да ми каже, че имам талант за рисуване, че трябва да продължа, че притежавам гениалност, че трябва да мисля за себе си и да работя, да работя, да работя върху картините си.
Да бъда егоистка.