Скъпа приятелко,
Научих с тъга за смъртта на вашия съпруг на 15 май 2010 година. Както ви съобщих няколко дни по-рано, по време на последното ми посещение, този изход, уви, бе неизбежен. Вие бяхте здрава и задружна двойка. Винаги. А това е рядък и скъпоценен дар.
Искрени съболезнования.
Нервно мачкам картончето. Въпреки волята си, се сещам за последната консултация преди тринадесет дни. Преди цяла вечност. За пореден път пред очите ми изниква миналото ми.
Беше 13 май 2010 година. Този ден всичко се обърна наопаки. Защото един възрастен мъж се изповяда на смъртното си легло. Просто няколко признания, преди да умре… Това трая едва час. Час, за да го изслушам, и после тринадесет дни, за да се отдам на спомени.
Едва преодолявам желанието си да накъсам картончето на парчета. Преди да потъна в лабиринта на спомените си, погледът ми пада върху плика. Чета адреса. Моят адрес…
Стефани Дюпен
Мелница „Шеньовиер“
Кралският път
27620 Живерни
ПЪРВИ ДЕН
13 май 2010 г. Мелницата „Шеньовиер“
Завещание
82
ЧАКАМ В ГОЛЯМОТО ПОМЕЩЕНИЕ в кулата на мелницата. Лекарят е в съседната стая с Жак. Повиках го на пожар в четири часа сутринта. Жак се въртеше от болки в леглото, а сърцето му забавяше ритъма си като мотор без бензин, който се дави, преди да спре… Като че ли кръвта му бе спряла да циркулира. Когато запалих лампата в стаята, ръцете му бяха бели, целите набраздени със светлосини вени. Доктор Берже дойде след няколко минути. Какво му пречи? Кабинетът му е във Вернон, на улица „Бурбон Пентиевър“, но пък и купи една от най-красивите вили на брега на Сена, малко след Жи-верни. Така че е дошъл оттам…
Доктор Берже излезе от стаята след повече от половин час. Бях седнала на един стол. Нищо не правех, просто чаках. Доктор Берже никога не говори със заобикалки, нито пък пипа с ръкавици. Той е един долен тип, който си построи верандата и издълба басейна си в градината на гърба на всички старци в областта, но поне говори откровено. А това е качество, което не трябва да се отминава ей така. По тази причина го избрахме за семеен лекар преди много години. Все едно той или друг…
— Краят наближава. Жак го разбра. Знае, че му остават още най-много няколко дни. Направих му венозна инжекция. Няколко часа ще се чувства по-добре. Обадих се в болницата във Вернон и там ще го чакат. Изпратиха линейка.
Взема в ръка кожената си чанта и сякаш се колебае, преди да ми каже следното:
— Иска да ви види. Исках да му дам нещо за сън, но той настоя да говори с вас…
Сигурно съм изглеждала учудена. По-скоро учудена, отколкото разтревожена. Но Берже все пак се чувства задължен да добави:
— Ами вие? Ще се справите ли? Ще понесете ли удара? Искате ли да ви предпиша нещо?
— Добре съм, добре съм. Благодаря.
В момента искам едно-единствено нещо: той да излезе възможно най-бързо през вратата. Хвърля още един поглед към стаята и излиза. После обаче се връща, а изражението на лицето му е престорено разстроено. Почти изглежда искрен. Ами да, да изгубиш доходоносен пациент, не е шега работа.
— Съжалявам. Смелост, Стефани.
Бавно тръгвам към стаята на Жак, без нито за миг да си представя какво ме очаква там: изповедта на съпруга ми. Голата истина след всички тези години.
Историята впрочем бе съвсем проста…
Един-единствен убиец, един-единствен мотив, едно и също място, шепа свидетели.
Убиецът удря два пъти — през 1937 година и през 1963 година. Единствената му цел е да запази съкровището си: живота на една жена от раждането й до смъртта.
Моя живот…
Престъпникът е един: Жак.
Жак ми обясни всичко. През последните дни спомените ми скачаха от една в друга епоха от живота ми. Като неразбираем калейдоскоп, но въпреки това всяка подробност бе зъбчато колело в един точен механизъм, чарк от една съдба, педантично направлявана от чудовище.
Това стана преди тринадесет дни.
Онази сутрин бутнах вратата към стаята на Жак, без да знам, че когато изляза оттам, ще затворя вратата за сенките на съдбата си.
Окончателно.
— Приближи се, Стефани, приближи се до леглото — казва ми той.
Доктор Берже е пъхнал две големи възглавници зад гърба на Жак. Така той по-скоро седи, отколкото лежи. Бузите му са порозовели от циркулиращата към тях кръв и контрастират с мъртвешкибледите му ръце.