Выбрать главу

— Двамата по-скоро са се допълвали… Трябва ли човек непременно да избира? Не може ли да прави и двете неща?

Усмивката на Стефани подлудява Серенак.

— Непоправим сте, инспекторе. Предполагам, че не сте дошли при мен да си приказваме за живопис. Разследвате убийството на Жером Морвал, нали така…

Сяда гъвкаво върху катедрата и почти достига на височина Серенак. Най-небрежно кръстосва крака. Памучната й рокля се надига до средата на бедрото.

Дишането на Лоренс Серенак се учестява.

— И каква връзка има убийството с мен? — пита най-невинно учителката с нежния си глас.

9

АВТОБУСЪТ СПИРА НА ПЛОЩАДА пред кметството. Зад волана седи жена. Изобщо няма излъчване на мъжкарана или на шофьор. Просто една обикновена дребна женица. Би могла да бъде медицинска сестра или секретарка. Не знам дали сте забелязали, но напоследък все жени карат тези страховити сандъци. Особено помежду селските маршрути. Едно време това не беше възможно. Изобщо нямаше дами, които да шофират автобуси. Може би причината е, че по селата вече има само старци и деца, та няма кой да поеме обществения транспорт. Да, това трябва да е причината. Да си шофьор на автобус, вече не е мъжки занаят.

Трудно повдигам крака си, за да преодолея стъпалото. Плащам билета си на момичето, а то ми връща рестото като същинска касиерка. Настанявам се най-отпред. Сандъкът е наполовина празен, но аз си знам какво ще стане: много туристи ще се качат на изхода на Живерни и повечето ще слязат на гарата във Вернон. Вече няма спирка пред болницата в града, но обикновено на шофьорите им е жал за мен, защото виждат, че съм за никъде с тези кьопави крака. Така че ме оставят малко преди старата спирка до болницата. Разбирате, нали, че когато жени карат автобусите, те мислят за тези неща.

Сещам се за Нептун. Вчера взех такси, за да се прибера. Струваше ми тридесет и четири евро! Не смятате ли, че е сериозна сума, и то само за десет километра? Такава била нощната тарифа, това ми обясни шофьорът на реното еспас. Е, шофьорите при всички случаи се възползват от ситуацията. Много добре знаят, че след двадесет и един и тридесет вече няма никакъв друг транспорт до Живерни. А виж, таксита карат само мъже. Никога не съм видяла жени. Защото ги е страх, че в такива моменти може да има и пазарлъци. Всъщност искам да ви кажа, че ще съм изключително доволна, ако успея да си хвана такси после… Защото тази вечер, според лекарите, може да му е последната на мъжа ми. А това може да отнеме голяма част от нощта…

Никак не ми е приятно, като идвам тук, да оставям Нептун да се шляе навън…

10

В КЛАСНАТА СТАЯ НА УЧИЛИЩЕТО в Живерни инспектор Лоренс Серенак полага усилия погледът му да не се впива като магнит в голите крака на учителката. Рови несръчно из джобовете си, а Стефани Дюпен го наблюдава спокойно и невинно, сякаш да седи на катедрата с кръстосани крака, е най-нормалното нещо на света! По принцип никое дете от класа не би видяло в подобна постъпка нещо лошо. По принцип.

— Е, добре — пита отново учителката, — каква е връзката ми с убийството?

Накрая Серенак успява да извади от джоба си ксерокопие на картичката с водните лилии. ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! и я подава на Стефани.

— Намерихме я в джоба на Жером Морвал.

Стефани Дюпен внимателно чете двете изречения. А когато леко се навежда напред и се обръща настрани, слънцето огрява профила й и тя заприличва на портрет на Фрагонар, Дега или Вермеер. Този миг поразява Серенак и го обзема странното усещане, че нито едно от прекалено съвършените й движения не е спонтанно, а обмислено, изчислено, изиграно. Тя просто позира пред него. Стефани Дюпен елегантно се изправя, а очертаните й като с тебешир устни леко се разтварят и от тях се отронва слаба въздишка, която разбива на пух и прах смешните подозрения на инспектора.

— Семейство Морвал нямат деца. И вие сте се сетили за училището…

— Да. Това е цялата мистерия. Имате ли единадесетгодишни деца в класа си?

— Доста са, разбира се. При мен има деца на всякаква възраст — от шест до единадесет годишни. Но доколкото знам, на никое не предстои да празнува рожден ден през близките седмици.

— Можете ли да ми направите точен списък? С адреса на родителите, с рождените дати на децата, с всичко необходимо…

— Това може ли да има връзка с убийството?

— Може, а може да няма… За момента пипаме напосоки. Проучваме различни следи. Погледнете, тези думи говорят ли ви нещо?