Серенак вади ключ и отваря огнеупорната врата, на която пише: „Лаборатория — архиви — документация“.
— Не още. Ще се заема веднага щом имам свободна минута — отвръща Силвио.
Инспекторът отваря червената врата.
— Междувременно се сетих за още нещо, което ще възложа на цялото управление. Ще мобилизирам целия екип… Шефът ви е подготвил изненада!
Влиза по-навътре в мрачната стая. Върху първата маса има кутия. Серенак я отваря и изважда оттам гипсова отливка на подметка от обувка.
— Номер 43 — заявява той гордо. — Подметка от гумен ботуш. Няма две еднакви в света. Според Мори, отливката е по-точна от пръстов отпечатък. Следата е оставена в калта на брега на потока няколко минути след убийството на Морвал. Няма да анализирам твърде много, но човекът, който е оставил тази следа, най-малкото е свидетел на убийството… дори би могъл да бъде и самият убиец!
Силвио опулва очи.
— И какво ще правим с тази улика?
Серенак се смее.
— Обявявам началото на операция „Пепеляшка“!
— Уверявам ви, шефе, че полагам всички усилия, но не мога да схвана хумора ви…
— И това ще стане, Силвио. Ще свикнеш. Когато човек работи с някого, започва да го разбира. Не се безпокой…
— Не се безпокоя. И да ви кажа право, много-много не ми пука. В какво се състои операция „Пепеляшка“?
— Предлагам ви селски вариант на приказката, в който ще изобилстват кал и блата. А мисията ще се състои в това да съберете всички гумени ботуши, които селяните на Живерни си държат по къщите.
— Само това ли?!
Силвио прокарва пръсти през косата си.
— Е, колко ще са общо? Сто и петдесет, най-много двеста чифта…
— Дявол да го вземе, шефе… Доста странна идея.
— Точно така! Дори ми се струва, че точно затова ми харесва толкова много!
— Добре, шефе, но най-вероятно убиецът ги е хвърлил… ботушите, де. Освен ако не е последният тъпак, няма да си даде ботушите на полицаите…
— Точно така, умнико, точно така… Ще работим на принципа на елиминирането. Например ще проучим онези жители на Живерни, които ще твърдят, че нямат ботуши или че са ги изгубили, или пък индивиди, които ще ни дадат съвсем нови ботуши, „случайно“ купени вчера. И тогава ще бъдат начело в списъка на заподозрените…
Бенавидиш се втренчва в гипсовата отливка и лицето му се озарява от усмивка.
— Ако мога да се изразя така, шефе, понякога наистина имате идиотски хрумвания… Но най-лошото е, че подобен подход може да ни помогне! Още повече че погребението на Морвал ще се състои след два дни. Представете си, че вали като из ведро… Всички жители на Живерни има да ви псуват…
— Да не би в Нормандия да ходите на погребение с ботуши?
— Ако вали като из ведро — да… — отговаря Силвио и избухва в смях.
— Силвио, и аз на моменти имам проблеми с твоя хумор…
Помощникът отминава забележката.
— Сто и петдесет чифта ботуши! — мърмори той. — Това в коя колона да го впиша?
За миг и двамата замълчават. Серенак наблюдава мрачната стая, наблъсканите с архиви етажерки, които заемат три от четирите стени, ъгъла, където е жалката лаборатория, и четвъртата стена, където е документацията. Бенавидиш грабва една празна червена кутия и написва върху капака й: „Морвал“, като си казва, че ще класира първите данни за досието малко по-късно.
После рязко се обръща към началника си.
— Впрочем, инспекторе, взехте ли от училището списъка на единадесетгодишните деца? Тъкмо ще ги впиша в третата колона. На този етап тя е най-празна…
— Не още, Силвио — прекъсва го Серенак. — Стефани Дюпен ще ми го подготви… Доколкото виждам, предвид естеството на снимките с хит-парада на любовниците на Морвал, тя вече не е главната ни заподозряна…
— Само дето аз се осведомих за съпруга й — Жак Дюпен. За разлика от жена си, той има идеалния профил за заподозрян.
Серенак смръщва вежди.
— Разкажи ми повече. Какъв е идеалният профил?
Бенавидиш отново преглежда бележите си и промърморва:
— Понякога е добре да имаш помощник!
Серенак искрено се забавлява на думите му.
— Ами… Жак Дюпен… На около четиридесет години. Агент по недвижими имоти във Вернон, впрочем — доста посредствен. В свободното си време — ловец. Като повечето жители на Живерни. Болезнено ревнив. Е, какво ще кажете?!
— Следи го! Изкъсо!
— Сериозно ли говорите!
— Да. Ще следваме интуицията си или по-скоро — ще се доверим на предчувствието си.