— Защо?
— Защото сте човек, който знае как да гледа жените.
Казва го с лека нотка на ирония. В това време, разбира се, шалът отново се хлъзва надолу и Серенак просто трябва да отмести очи и да се възхищава на работата по къщата на Силвио и баща му. Греди, тухли и стъкло…
— Харесвам Силвио — подхваща разговора Серенак. — И не само заради кексчетата и барбекютата му.
Тя се усмихва.
— И той ви харесва, но не знам дали това ме успокоява, или не.
— Защо? Защото мога да му влияя лошо ли?
Беатрис се загръща с шала и се навежда над наредените върху масата снимки.
— Хм. Изглежда, сте си набелязали някоя заподозряна?
— Той ли ви каза това?
— Има само един недостатък. Като всички стеснителни хора, говори доста в леглото.
— Манго? — чува се гласът на Силвио.
— Да, ако няма друг. Но да е студен!
После се усмихва на Серенак.
— Не ме съдете, Серенак. Мога да се възползвам от положението си още няколко дни, нали?
Инспекторът кима с глава, а лицето му е безизразно като на сфинкс. Бременната жена е хиперсекси, но пък е истинска кучка.
— Има само един такъв мъж. И вие сте го открили.
— Така е, инспекторе!
— Не му ли липсва малко фантазия?
— О, не!
В това време Силвио се връща и носи голяма чаша за коктейл, украсена със сламка, палмичка и резен портокал. Беатрис нежно го целува по устата.
— Ами аз? Сигурно не ми се пие нищо, защото съм мокър до кости от дъжда — промърморва Серенак.
— Извинете ме, шефе… какво бихте желали?
— Какво имаш?
— Бира става ли?
— Аха… Страхотно. Но да е много студена! И бих искал и палмичка, и сламка.
Беатрис държи с едната си ръка шала, а с другата — сламката, и отпива от чашата.
— Силвио, кажи му да върви на майната си…
Бенавидиш се насилва да се усмихне.
— Светла или тъмна бира?
— Тъмна.
Силвио изчезва някъде в къщата, а Беатрис отново се навежда над снимките.
— Тази ли е учителката?
— Да.
— Разбирам ви, инспекторе. Наистина е, как да се изразя… елегантна. Очарователна. Сладка. Човек би казал, че е слязла от романтична картина. Че почти позира.
Разсъждението й изненадва Лоренс. Интересното е, че и той си бе помислил същото при срещата си със Стефани. Беатрис настойчиво гледа другите снимки, повдига гъстите си коси, които падат над очите й, и леко мръщи вежди.
— Искате ли да ви разкрия нещо, инспекторе?
— Има ли връзка със случая?
— Да. В тези снимки има доста очебийни неща, които само една жена може да разгадае с лекота.
19
ЗАСТАНАЛА ПРЕД малкото кръгло прозорче на мансардната стая, Стефани Дюпен оглежда вече няколко минути мокрите сенки на последните силуети, които все още крачат из Живерни, а после отстъпва назад с един метър. Черната й рокля се плъзва по тялото й. Жак си е легнал на спалнята, гол до кръста. Вдига очи от бюлетина за продавани къщи в квартал „Андели“. Стаята е мансарда, а от една дъбова греда виси крушка, която я осветява със слаба светлина.
На нея тенът на Стефани Дюпен е махагонен. Тя отново се навежда и гледа как нощта пада над улицата, кметството, училището, липите, двора на училището.
Всички ще те видят — мисли си Жак и отново вдига поглед от проспекта. Мълчи. Стефани се залепва за прозорчето. Почти гола е. Носи само сутиен, бикини и сиви чорапи.
— Защо на погребенията винаги вали? — прошепва тя.
— Не знам — отвръща Жак. — В Живерни вали често, Стефани. Понякога и по време на погребенията. Тогава човек просто си спомня повече за дъжда… Или така му се струва…
После се вглежда продължително в Стефани.
— Идваш ли?
Тя не отговаря и отново отстъпва с няколко крачки назад. Завърта се на пети и гледа как три четвърти от тялото й се отразява в стъклата.
— Напълняла съм… не мислиш ли?
— Шегуваш ли се? Ти си просто…
Жак търси подходящите думи, за да изрази какво чувства. Гледа дългите й коси, падащи като дъжд по източения й меден гръб, сенките по чупките на тялото й.
-… истинска мадона.
Стефани се усмихва. После извива ръце и откопчава сутиена си.
— Не, Жак. Мадоната е красива, защото има деца.
Закача сутиена си на закачалка, окачена на един забит в гредата пирон. Обръща се, без дори да сведе очи, към Жак и сяда на леглото. Докато смъква чорапа си, Жак започва да гали плоския й корем. Колкото повече жена му се навежда, толкова повече гърдите й залепват за ръката му.
— На кого би искала да се харесаш, Стефани?