— На никого. А ти на кого искаш да се харесам?
— На мен, Стефани, само на мен…
Стефани не отговаря. Мушва се под чаршафите. Жак се колебае, после набира смелост:
— Никак не ми хареса начинът, по който те гледаше ченгето по време на погребението!
— Моля те, не започвай отново.
Обръща му гръб, а Жак слуша лекото й дишане.
— Утре Филип и Титу ме поканиха на лов по платото Мадри късно следобед. Това неприятно ли ти е?
— Не, разбира се, че не.
— Сигурна ли си? Искаш ли да не ходя?
Дишане. Жак вижда само гърба на жена си и чува дишането й.
Непоносимо е. Пуска до леглото проспекта и пита:
— Ще четеш ли?
Стефани поглежда към нощното шкафче. Там има само една книга: романът „Орелиен“ на Луи Арагон.
— Не, тази вечер не. Можеш да угасиш.
Нощта се спуска над стаята. Черните бикини падат на пода. Стефани се обръща към съпруга си.
— Направи ми дете, Жак. Моля те.
20
ИНСПЕКТОР СЕРЕНАК НАСТОЙЧИВО наблюдава Беатрис. Трудно му е да проумее какво се крие зад ироничната й усмивка. Верандата изведнъж заприличва на стая за разпити. А жената на Силвио леко зъзне под шала си.
— И така, Беатрис, в какво сте сигурна, като гледате тези снимки, дело на мошеник.
— Говорех ви за учителката. Как се казваше?
— Стефани. Стефани Дюпен.
— Да, Стефани. Момичето, което според Силвио ви е завъртяло главата.
Серенак мръщи вежди.
— Залагам си ръката — казва Беатрис, — че това момиче никога не е ходило на срещи с Морвал.
После внимателно разглежда една по една петте снимки върху пластмасовата маса.
— Доверете ми се. Тя е единствената, която не е имала никакъв физически контакт с него.
— Кое ви кара да мислите така? — пита Серенак и се опитва да се усмихне загадъчно.
Отговорът го удря през лицето, прост е като „добър ден“.
— Той не е нейният тип.
— А! И какъв е нейният тип?
— Вие!
Колко е пряма бременната жена!
В това време влиза Силвио с бира „Гинес“ и висока чаша със същия надпис. Слага и двете пред колегата си.
— Мога ли да остана с вас, докато работите? — пита Стефани.
Силвио страхливо върти очи, а Серенак натапя устни в пяната на бирата.
— Ами какво значение има, при положение че той ви разказва всичко после?
Бенавидиш се въздържа от коментар. Шефът му плъзва по масата първата снимка.
— Добре, започваме — казва Силвио.
Беатрис и Силвио свеждат поглед към снимката. Жером Морвал буквално е залепнал към коленете на някакво момиче зад едно затрупано с документи бюро и я целува право в устата.
— От гледна точка на разследването, това е един вид загряване… Снимката е направена в кабинета на Жером Морвал. Името на девойката е Фабиен Гонкалв. Една от секретарките му. Млада и безсрамна. Дантелени гащички и прочие под бялата риза…
Силвио стеснително прегръща Беатрис през рамото. А тя като че ли се забавлява много.
— Според една приятелка на секретарката, връзката е била преди пет години. Фабиен не е била омъжена тогава, сега вече е… Приключението е било кратичко и едва ли може да бъде повод за престъпление от страст — коментира Силвио.
После обръща снимката.
— А какво може да означава написаният отзад код двайсет и три нула две?
— Нямам представа. Липсва и най-малкият намек за улика. Не отговаря на нищо — нито на рождена дата, нито на ден, когато са се срещнали. Сигурно е само, че втората цифра не обозначава месеца…
— Извинете, че ви прекъсвам, шефе, но и аз минах през тези разсъждения. Идентифицирах момичетата, но не намерих нищо, което да отговаря на кодовете: три нула едно, двайсет и едно нула две, петнайсет нула три. Може би това просто е начин, по който архивира детективът, направил снимките… — предполага Силвио.
— Може би… Дори да е така, тъй като няма да открием детектива и понеже Патрисиа Морвал продължава да се преструва, че не ни ги е изпратила тя, ще тъпчем на едно място. Е, добре, ще видим по-късно. Твой ред е.
Силвио не сваля ръката си от Беатрис. Дори е успял да сграбчи шала и да го придържа върху рамото на жена си. Извърта се като пружина, за да вземе снимката. Тя очевидно е направена в някакво нощно заведение. Жером Морвал е сложил ръката си върху гърдите на младо момиче. To e силно гримирано, а гърдите му стърчат предизвикателно извън роклята. Серенак подсвирва с уста. Очите на Беатрис заблестяват, а Силвио кашля.
— Алин Малтера — заеква Силвио. — Тридесет и две годишна. Връзки с обществеността в сферата на изкуството. Разведена… Очевидно, тази е най-дългата връзка на Морвал. Свободно момиче. Често посещава парижките галерии.