Лорантен прекъсва мълчанието.
— Аз съм пенсионер, госпожо Морвал. А в пенсионирането на един комисар от полицията няма нищо забележително — преди всичко от финансова гледна точка, но аз се задоволявам с това, което получавам. Защо не се обърнете към частен детектив?
— Помислих и за това, господин комисар. Разбира се. Но никой детектив не притежава вашия опит в незаконния трафик с творби на изкуството. А в тази афера е необходима доста голяма компетентност!
В гласа на комисар Лорантен се усеща още по-голямо учудване.
— Какво очаквате от мен?
— Да не би да се поддадохте на любопитството си, господин комисар? Признавам, че точно на това се надявах. Ще ви опиша ситуацията, а вие ще прецените. Мислите ли, че преценката на млад и неопитен следовател, който се влюбва в главната заподозряна или в жената на главния заподозрян, ще бъде обективна? Не ви ли притеснява този факт? Смятате ли, че ще успее да доведе разследването докрай? И ще бъде ли обективен? Ще прояви ли далновидност, прозорливост? Смятате ли, че човек може да му се довери? Истината ще излезе ли наяве?
— Той не е сам. Има помощник, екип…
— Под негово влияние те не могат да проявят инициатива…
Лорантен се изкашля.
— Простете, но аз съм бивше ченге, при това — на почти осемдесет години. Не съм стъпвал в полицейско управление от десет години. Все още не разбирам какво очаквате от мен…
— Ще задоволя любопитството ви, господин комисар. След като все още четете вестници, съветвам ви да погледнете некролозите. Местните страници. Сигурна съм, че рубриката ще ви заинтригува.
Гласът на комисар Лорантен вече е почти ироничен.
— Ще го направя, госпожо Морвал. Сигурно се съмнявате, но нещата и хората не се променят. Странните ви гатанки ще ме разнообразят, защото иначе само решавам судоку. А и не всеки ден подобна молба смущава ежедневието на един стар пенсиониран полицай, при това — ерген! Но все още не разбирам накъде биете и какво целите.
— Искате да съм още по-ясна? Да кажем тогава, че един твърде млад инспектор се интересува прекалено много от живопис и изобщо от изкуство, и то главно от „Лилиите“ на Моне, но недостатъчно — от възрастни хора.
Следва дълго, почти нескончаемо мълчание, преди комисарят да отговори:
— Предполага се, че би трябвало да бъда поласкан от вашите намеци, но цялото ми минало на ченге вече е зад гърба ми. Вече не съм в играта или в занаята, както се казва… Наистина е така. Ако очаквате да направя паралелно разследване, не мисля, че сте се обърнали към когото трябва. Свържете се с полицията, която се занимава с незаконния трафик на произведения на изкуството. Имам по-млади колеги, които…
— Господин комисар — прекъсва го Патрисиа, — направете си ваше разследване. Като любител. Без уговорки. Толкова е просто! Не искам нищо повече. Ще се убедите… Вижте какво, сега ще ви дам един жокер или ще ви насоча към една следа и се надявам най-сетне да събудя любопитството ви. Влезте в интернет и потърсете сайта „Приятели от едно време“. Ако имате деца или внуци, те непременно знаят за този сайт. Но както и да е… Напишете „Живерни 1936-1937 година“. Това е интересна отправна точка за едно разследване… Така ми се струва. За да погледнете на него от друг ъгъл… Е, ще разберете…
— Какво целите, госпожо Морвал? Отмъщение, така ли?!
— Не, господин комисар. О, не… За първи път в живота ми моята цел е по-скоро обратното на отмъщение.
Патрисиа Морвал затваря телефона и усеща облекчение. През прозореца съзира слънцето, което кротко слиза зад хълмовете покрай Сена, за момент огрява меандъра и го приковава в бегъл, но всекидневно повтарящ се импресионистичен пейзаж.
26
В ГАЛЕРИЯТА НА Амаду Канди инспектор Бенавидиш е леко учуден от липсата на реакция от страна на сенегалеца. Колкото повече разглежда галерията, толкова повече се убеждава, че тя прилича твърде малко на останалите. Обикновено стените на галериите са чисти, без петна по тях и дискретно парадират с чара си. А в галерията на Канди е точно обратното: лющеща се боя по стените, голи крушки, висящи от тавана. Тухлите сякаш се крепят повече на прах, отколкото на хоросан. Очевидно Амаду Канди полага доста усилия, за да превърне галерията си в същинска пещера. Но въпреки това Силвио настоява: