— Мамка му! Съвсем го бях забравил…
Лоренс Серенак трябва да избута десетина чифта ботуши, които нарежда на едва крепяща се купчина, за да седне върху бюрото в зала №101. Жак Дюпен все още е силно разгневен. С дясната си ръка търка мустаците си и зле обръснатите си бузи, с което издава колко е нервен.
— Все още не разбирам какво искате от мен, инспекторе. Държите ме тук повече от час. Ще ми кажете ли най-сетне защо?
— За разговор. За най-обикновен разговор…
Серенак обгръща с ръка струпаните като за изложба ботуши върху бюрото.
— Работим с размах, господин Дюпен. Виждате това. Почти всички жители на селото ни предоставиха по един чифт ботуши. Те най-спокойно ни сътрудничат. Проверяваме и констатираме, че техните ботуши не отговарят на отпечатъка на местопрестъплението и повече не ги притесняваме… Съвсем просто е. Докато вие…
Дясната ръка на Жак Дюпен се сгърчва върху мустаците му, а лявата нервно стиска облегалката на стола.
— Колко пъти да ви обяснявам, че не можах да намеря проклетите си ботуши? Мислех, че съм ги оставил под навеса до училището, който служи за гараж… Но вече не са там! Вчера се наложи да заема ботуши от един приятел…
Серенак изпробва какъв ефект ще има садистичната му усмивка.
— Не е ли странно, господин Дюпен? Защо на някого ще му хрумне да краде кални ботуши? Номер четирийсет и три, нали това е вашият размер? Точно като номера на отпечатъка, който снехме на местопрестъплението!
Силвио Бенавидиш с мъка стои прав в дъното на помещението, но за всеки случай се е облегнал на една етажерка, където са сортирани новите или почти нови ботуши от номер 39 до номер 42. Следи разговора уморено, но и се забавлява. Е, най-малкото така успява да не заспи. Има отговор на въпроса, поставен от Серенак, но не може да го подскаже на заподозрения.
— Не знам — раздразнено отвръща Жак Дюпен. — Може би този някой е убиецът и му е хрумнала чудесната идея да открадне първите ботуши с неговия размер, които са му попаднали, за да обвинят нещастния им собственик вместо него!
Именно този отговор очаква Бенавидиш. Не бил глупак този Дюпен, мисли си той.
— И най-случайно е попаднал на вашите, а?
— Все е трябвало да попадне на нечии ботуши и ето че е попаднал на моите, инспекторе. Какво значи това „случайно“. Никак не ми харесват недомлъвките ви.
— Тогава си дайте труда да ме чуете! Какво правехте сутринта на убийството на Морвал?
Краката на Дюпен описват широки кръгове по пода, откъдето са избутани всички ботуши. Прилича на сърдито дете, което бута играчките си.
— Значи ме подозирате? Към шест часа сутринта бях в леглото с жена си както всяка сутрин…
— Странно, господин Дюпен, защото според свидетелските ни показания всеки вторник сутрин ставате в ранни зори и ходите да ловувате в земите на вашия приятел Патрик Делоне. Понякога с цяла групичка хора. Но най-често — сам. Защо сте нарушили навиците си в утрото на престъплението, точно въпросния вторник?
Мълчание. Нервните пръсти на Жак Дюпен отново измъчват мустаците му.
— Иди, че разбери… По каква ли идиотска причина един мъж има желание да остане в леглото при жена си?
Жак Дюпен заковава очите си в тези на Серенак. Заковава е точната дума. Очите му са като две ками. Силвио Бенавидиш не изпуска нищо от сблъсъка между двамата. Отново си казва, че Жак Дюпен се защитава доста добре.
— Никой не ви упреква, господин Дюпен. Никой. Не се притеснявайте, ще проверим вашето алиби… А що се отнася до мотива…
Серенак старателно избутва десетината сини ботуши, натрупани върху бюрото, и поставя на видно място снимката на Стефани Дюпен и Жером Морвал, които вървят ръка за ръка по пътеката на хълма.
— Ревността би могла да бъде мотив. Не мислите ли?
Жак Дюпен поглежда бегло снимката, като че ли вече я е виждал.
— Не прекрачвайте границите, инспекторе. Щом ме подозирате, това очевидно ви забавлява. Защо не? Само че не намесвайте Стефани в игричките си. Не и нея. Ще се съгласите с мен, нали?
Силвио се колебае дали да не се намеси. Има усещането, че положението ще излезе от релси всяка минута. Серенак продължава да си играе с плячката си. Пъхнал е ръцете си в два сини ботуша и разсеяно се опитва да сортира чифтовете. Вдига очи и в погледа му се чете ирония.
— Защитата ви е малко кратичка, господин Дюпен. Не смятате ли? На езика на юристите такава защита се нарича тавтологична… да отхвърляш мотив, породен от ревност, чрез още по-голяма ревност…
Дюпен става. Намира се едва на метър от Серенак. По-нисък е от него поне с двадесет сантиметра.