— Не си играйте с думите, Серенак. Разбирам, прекрасно разбирам играта ви… Но ако напълно прекрачите границата…
Серенак дори не го удостоява с поглед. Хвърля един ботуш и нахлузва друг на ръката си. Усмихва се.
— Нали не ми казвате, господин Дюпен, че искате да попречите на разследването?
Силвио Бенавидиш никога няма да разбере докъде можеше да стигне Жак Дюпен през оня ден. А и не държи да знае. Ето защо поставя успокоително ръка върху рамото на Дюпен, като в същото време прави на Серенак знак да се укроти.
33
СИЛВИО БЕНАВИДИШ ПРИДРУЖАВА Жак Дюпен до изхода на управлението. Успява да изрече обичайните учтиви думи и завоалираните си извинения. Инспектор Бенавидиш има дарба за тези неща. Жак Дюпен е гневен. Качва се във форда си и предизвикателно пресича паркинга на улица „Карно“ с бясна скорост. Бенавидиш затваря очи, а после влиза обратно в управлението. Освен всичко друго, той има и търпението да изслушва душевните терзания на шефа си.
— Какво мислиш, Силвио?
— Че малко прекалихте, шефе. Притиснахте го доста силно, прекалено силно.
— Окей, да приемем, че това се дължи на окситанския ми темперамент.
— Не знам. На Дюпен не му е чиста работата, ако това искате да чуете. Но човек може да му влезе в положението. Има красива жена, на която съвсем естествено държи. Не оспорвате този факт, нали? Но това не го прави убиец…
— Мамка му, Силвио… Ами ботушите, които са му откраднали? Подобно твърдение е несериозно. Също и алибито му. Жена му ме увери, че сутринта на престъплението е отишъл на лов по ранни доби…
— Съгласен съм, че това е смущаващо, шефе. Ще се наложи да направим очна ставка. Но пък трябва да признаем, че отделните елементи на обвинението се натрупват прекалено лесно върху него… Най-напред снимката на жена му с Морвал, изпратена от някакъв мошеник… а после и тези ботуши, с които ходи на лов и които изчезват… Човек би казал, че някой има за цел обвиненията да паднат върху Жак Дюпен. А що се отнася за въпросния отпечатък, не само Жак Дюпен има нужда от алиби! Далеч не сме проверили всички жители на Живерни. Сблъскахме се със затворени врати, с празни къщи, а има и хора, които живеят постоянно в Париж. Ще ни трябва време, доста време…
— Мамка му!
Серенак хваща един оранжев ботуш. Държи го с два пръста за петата.
— Той е, Силвио! Не ме питай защо, но знам, че е Жак Дюпен!
Серенак неочаквано запраща оранжевия ботуш при ботушите върху етажерката отсреща.
— Точно попадение! — това е спокойният коментар на Силвио.
Шефът му мълчи невъзмутимо няколко секунди, а после внезапно повишава тон:
— Тъпчем на едно място, Силвио. Събери целия екип и да се срещнем след час.
С опънати до крайност нерви Лоренс Серенак се опитва да извлече полза от бурята в мозъка си. Заради това е събрал екипа на полицейското управление във Вернон. Светлото помещение със скъсани пердета на прозорците се къпе в слънце. Силвио Бенавидиш дреме в края на масата. Между две задрямвания чува как шефът му отново набляга върху отделните следи и изрежда впечатляващото количество задачи, които предстоят: да се идентифицират любовниците на Морвал и да се разпитат близките им; да се разрови нелегалният трафик с произведения на импресионистите и най-важното — да се притисне изкъсо Амаду Канди; да се научат повече неща за прословутата фондация „Тиъдър Робинсън“; да се разследва по-задълбочено трагедията с удавеното дете през хиляда деветстотин трийсет и седма година; да се разпитат още веднъж жителите на Живерни и най-вече съседите и близките на Морвал, онези, чиито ботуши не са били намерени в домовете им, а също и родители с деца на единадесет години… Да се поразтършува и около пациентите на офталмологичния кабинет.
Да, инспектор Серенак си дава сметка, че работата е твърде много за екип от пет души, които при това не са на пълен работен ден. Ще се наложи да ровят напосоки, да вярват на късмета си и да се надяват на добро попадение… Ами че полицаите са свикнали с подобни неща, така е през цялото време. Единствената мисия, която Серенак не поверява на колегите си, е проверката на алибито на Жак Дюпен… Запазва я за себе си… Да, шефът си има привилегии!
— Някакви други идеи, предложения?
Полицай Людовик Мори е изслушал как шефът му показва мускули и дава нареждания с умореното внимание на футболна резерва в съблекалнята. Слънцето топли гърба му и почти е подпалило тила му. По време на бурните изявления на Серенак той е гледал наредените пред него снимки от местопрестъплението: канала, моста, перачницата… също и краката на Жером Морвал върху брега и потопената във водата глава. Задава си въпроса защо на човек му идват идеи в точно определен момент, а не в друг, по-подходящ. Вдига ръка.