— Ще проверим, Силвио, но очевидно дамата не е от типа жени, дето се прибират сами у дома… А по отношение на работата й — живопис, галерии, колекции… виждаш ли някаква връзка с Морвал?
— Вече никаква, поне според онова, което ми каза. Ами че тя вече десет години няма новини от офталмолога.
— Какво мислиш?
— Нещо бързаше. Така че ме прекъсна. Помнеше, че бил луд на тема картини на Клод Моне, но че навремето това било „всеобща мания“. Точно тези думи употреби…
— Все още ли работи за фондация „Робинсън“?
— Да. По думите й се занимава с обмена между Франция и Съединените щати. Изложби, размяна на художници от двете страни на океана, размяна на картини…
— На какво ниво?
— Ами почти ми намекна, че е на „ти“ с художниците, които са на мода на двата континента, и че едва ли не взема картините от ателиетата им и ги носи под мишница… Само че на практика прави представяния, по време на които предлага шампанско, бисквити и деколтето си зад маса с бяла покривка.
— М-да… Ще трябва да научим повечко за тази прословута фондация „Тиъдър Робинсън“…
Лоренс се прозява отново.
— Впрочем, Силвио, не искам да те обидя, но хубавицата Алин не ти е казала кой знае какво… Струваше ли си да ми звъниш посред нощ?
Силвио отново шепне:
— Има още нещо, шефе…
— А-а-а…
Серенак наостря уши, но не прекъсва помощника си.
— Според Алин Малтера, тя е излизала петнадесетина пъти с Морвал, а снимката е от една от тези срещи… Били са в клуб „Зед“ на „Рю дез Англе“ в Париж, Петнайсети район… Преди десет години. Тогава Алин Малтера е била на двадесет и две… Не била особено нахакана, той имал пари и всичко вървяло добре, докато…
— Говори по-високо, мамка му!
— Докато не забременяла!
— Какво?!
— Каквото чувате.
— Ами тя… задържала ли е детето?
— Не.
— Как така „не“?
— Ами не. Абортирала е.
— Сигурно ли е? Тя ли ти го каза?
— Тя ми го каза. На двадесет и две години едва ли е била от типа жени, дето са готови да станат самотни майки…
— Морвал бил ли е в течение?
— Да, пуснал е в ход връзките си в медицинските среди и платил всичко… Според нея…
— Тогава се връщаме в отправната точка… Не сме напреднали много по отношение на мотива за убийството…
Във фоайето пак се чува шум от стъпки. Нейде далеч вие сирена на линейка. Бенавидиш изчаква малко и продължава:
— Освен че хлапето би могло да е на десет или единадесет години…
— Няма хлапе, абортирала е…
— Е, да, но…
— Няма дете, Силвио…
— Може и да лъже…
— Тогава защо ще ти разправя, че е забременяла?
Следва дълго мълчание. Гласът на Бенавидиш става малко по-висок:
— Може да не е била само тя?
— Как така „не е била само тя“?
— Не е била единствената, която е забременяла от Жером Морвал!
Ново дълго мълчание. Бенавидиш продължава. Сега говори още по-високо:
— Мисля си, например, за петата любовница, шефе. Онази, дето го глези в хола на дома му. Момичето със синята престилка, което не можахме да идентифицираме. Може би, ако успеем да пробием кода, онези проклети номера на снимките де…
В слушалката Серенак чува стъпки и му се струва, че старшата сестра тича към Бенавидиш, за да му каже, че е прекалил…
— Дявол да го вземе, Силвио, объркваш ме с твоите хипотези, които все се въртят около трите ти тъпи колони…
После въздиша.
— Да се опитаме малко да поспим. Утре ставаме рано, за да се потопим в канала на Живерни. Така че не забравяй рибарската си мрежа.
ДЕСЕТИ ДЕН
22 Май 2010 г. Мелницата „Шеньовиер“
Утайка
46
НЯКОГА ЧОВЕКЪТ, КОЙТО построил мелницата и най-вече кулата по средата, не може да не е помислил как от прозореца на четвъртия етаж ще може да се наблюдава селото. Наричайте кулата, извисяваща се над короните на дърветата, както си щете — мирадор, кула за наблюдение или просто портиерна, но едно е сигурно: кулата, а може би и камбанарията на църквата, са най-добрите пунктове за наблюдение на Живерни.
Вярвайте ми: гледката е необятна, вижда се цялото село и равнината чак до остров Орти, а каналът — чак до градините на Моне. Не се съмнявайте: тя е най-добрата ложа, от която дискретно може да се наблюдава местопрестъплението.
Дори в този момент! Ченгетата са навили панталоните си и са влезли във водата. Нямат много интелигентен вид — с босите си крака и без ботуши… Сигурно са доста измъчени. Дори помощникът Силвио Бенавидиш е нагазил във водата. Серенак е единственият полицай на брега. Разисква нещо с някакъв смешен човечец с очила, който потапя разни чудновати инструменти във водата, а после слага пясък в нещо като фунии и накрая ги пъха една в друга.