— Мамка му, Жак, нещо не си на кеф! — подхвърля Патрик. — Не би улучил дори овен.
Третият ловец — Титу — кима с глава, за да потвърди думите му. Ако не бе оставил заека на Жак, животното нямаше да измине и два метра… Както казват приятелите му, Титу се прицелва точно, безпогрешно… А що се отнася до останалото, наистина е въпрос на финес…
— Заради разследването на убийството на Морвал ли? — пита той и се обръща към Жак Дюпен. — Страх те е ченгето да не те тикне в пандела само и само да грабне Стефани?
Титу се смее. Жак Дюпен го измерва от глава до пети и едва сдържа нервите си. Патрик въздиша, но Титу продължава:
— Ама май нямаш късмет със Стефани! След Морвал сега пък след нея тича ченге…
Чакълът по пътеката се свлича надолу под краката им, а от моравата на хълма стърчат две черно-бели уши.
— Трябва да ти кажа, че ако не ми беше приятел, Сте… — почне ли веднъж да дрънка, Титу не се спира лесно.
— Затваряй си устата, Титу! — отеква в тишината гласът на Патрик.
Титу удавя края на изречението в мустаците си. Продължават да слизат по пътеката, като повече се хлъзгат надолу, отколкото вървят. Титу преживя нещо наум, защото избухва в смях още преди да заговори.
— Впрочем, Жак, май моите ботуши не са ти много удобни…
Титу не може да се сдържи. Смее се така, че от очите му се стичат сълзи. Патрик го наблюдава недоверчиво, но у Жак няма дори и намек за реакция. Титу си бърше очите с ръкав.
— Шегувам се, момчета. Не се впрягай, Жак, шегувам се. Знам, че не си го утрепал!
— Мамка ти, Титу, престани…
Думите на Патрик замират в гърлото му.
Пред тях паркингът, където са оставили джипа си, се е превърнал във Форт Аламо. Преброяват шест коли с буркани и около двадесет ченгета… Срещу тях, наредени в полукръг, са застанали полицаи и жандармеристи. Едната им ръка е на кръста с пръсти върху белия калъф на револверите им.
Инспектор Серенак стои на метър пред полицаите. Инстинктивно Патрик прави крачка встрани и обгръща с ръка дулото на пушката на Жак Дюпен.
— Спокойно, Жак, спокойно.
Инспектор Серенак се приближава още.
— Жак Дюпен, арестуван сте за убийството на Жером Морвал. Последвайте ни, без да се съпротивлявате…
Титу си хапе устните, хвърля пушката си и вдига треперещите си ръце, както е виждал да го правят по филмите.
— Кротко, Жак — продължава Патрик. — Нали няма да се правиш на глупак…
Патрик познава добре приятеля си. От години ловуват заедно. Никак не му харесва мраморното и безизразно лице на Жак, който сякаш не диша.
Серенак се приближава още. Сам и невъоръжен.
— Не! — изкрещява Силвио Бенавидиш.
Пробива полицейския полукръг и застава почти до Серенак. Може би действието му е символично, но на Бенавидиш му се струва, че така изравнява силите. Като че ли се надява да обърка неумолимия ритуал на дуела в някой уестърн, пресичайки улицата в най-критичния момент. Дюпен слага ръка върху юмрука на Патрик. Без да каже и дума, Патрик разбира, че не му остава друго, освен да пусне стоманеното дуло. Надява се да не съжалява за това цял живот. Вижда с ужас как пръстите на Жак се свиват върху спусъка и как дулото на пушката леко се вдига. Обичайно Жак се прицелва по-добре и от Титу.
— Спрете, Лоренс — шепне смъртнобледият Силвио.
— Не се прави на глупак, Жак — настоява Патрик.
Серенак прави още крачка напред. Делят го по-малко от десет метра от Жак Дюпен. Инспекторът бавно вдига ръка и гледа заподозрения право в очите. Силвио ужасен забелязва как върху устните на Серенак се появява предизвикателна усмивка. Дулото на пушката на Жак Дюпен е насочено към шефа му. Надвисва впечатляващо мълчание.
Титу, Патрик, полицаите Лувел и Мори, инспектор Силвио Бенавидиш и останалите петнадесет полицаи, дори онези, които не блестят с много ум, дори и онези, които най-малко са способни да отгатнат какво се крие в човешкия мозък… всички до един виждат едно и също в погледа на Жак Дюпен.
Омраза.
55
МОМИЧЕТО ЗАД ГИШЕТО в служба „Архиви“ на град Еврьо започва всяко изречение с „Проверихте ли внимателно дали…“. Прилежно демонстрира поведение на претоварен с работа служител пред екрана на компютъра си, зад очилата си със златни рамки, но накрая все пак вдига поглед към възрастния мъж, който иска екземпляри от вече несъществуващия седмичник „Репюбликен дьо Вернон“, превърнал се след Втората световна война във вестник „Демократ“. Иска всички броеве от януари до септември 1937 година.
— Проверихте ли дали не пазят тези броеве във Вернон, в седалището на „Демократ“?