Лоренс?
Стефани се опитва да се съсредоточи отново. Гледа класа, оглежда едно след друго лицата на всички деца. Знае, че сред тях има няколко с невероятен талант.
— Знам, че между вас има деца с невероятен талант.
Фанет свежда очи. Не обича, когато учителката ги гледа така. Смущава се.
Мисля, че ще стане дума за мен…
— Мисля за теб, Фанет, особено за теб. Разчитам на теб!
Точно както си мислех…
Момиченцето почервенява до ушите. В следващия миг учителката се обръща към черната дъска. От дъното на класната стая Пол хвърля поглед към Фанет. Момчето опъва тялото си над чина. Протяга врата си, за да се приближи още малко до Фанет.
— Учителката има право, Фанет! Ти ще спечелиш конкурса! Ти и никой друг!
Мери и Камий седят точно пред Пол и Венсан. Мери се обръща към момчетата.
— Ш-ш-т!
Изведнъж всички глави замръзват. На вратата се чука.
Разтревожената Стефани отваря и вижда посърналото лице на Патрисиа Морвал.
— Трябва да ти кажа нещо, Стефани! То… важно е…
— По… почакайте ме малко, деца.
За пореден път учителката полага усилие да не издаде пред децата ужасната си тревога.
— Само за момент…
Стефани излиза. Затваря вратата и върви под липите в двора на кметството. Патрисиа Морвал не крие възбудата си. Облякла е смачкано сако, което никак не подхожда на зеленикавата й като бутилка пола. Стефани забелязва, че обикновено безупречният й кок е бил прибран набързо. Пак добре, че не е излязла на улицата по пеньоар…
— Съобщиха ми го Титу и Патрик — казва Патрисиа на един дъх. — Арестували са Жак на пътека „Астрагал“, докато тримата се връщали от лов…
— Какво? Какво говориш?
— Инспектор Серенак… Арестувал е Жак… Обвинява го в убийството на Жером!
— Ло… Лоренс…
Патрисиа Морвал гледа странно Стефани.
— Да, Лоренс Серенак… ченгето…
— Боже мой… ами Жак, да не би…
— Не, не, успокой се, нищо му няма… Според това, което ми разказаха, добре че Патрик е бил там… също и помощникът на Серенак — Силвио Бенавидиш. Успели са да предотвратят истинска касапница… Даваш ли си сметка, Стефани, този ненормалник Серенак смята, че Жак е убил моя Жером…
Стефани усеща, че краката й отказват да я носят, и се отпуска върху светлия дънер на една липа. Трябва да си поеме дъх. Трябва да събере мислите си и да се успокои. Трябва да се върне в класната стая, където я чакат децата. Трябва да изтича в управлението. Трябва…
Ръцете на Патрисиа Морвал мачкат яката на неизгладеното износено сако.
— Това е нещастен случай, Стефани. От самото начало ми се иска да повярвам в това. Ами ако съм се излъгала, ако някой наистина е убил Жером? Кажи ми, Стефани, че не е възможно това да е бил Жак.
Стефани впива погледа си в Патрисиа. Такива очи не могат да лъжат.
— Разбира се, че не е възможно, Патрисиа. Разбира се, че не е Жак.
57
СЛЕДЯ ДВЕТЕ ЖЕНИ. Е, „следя“ е силно казано… Просто съм седнала от другата страна на улицата, на няколко метра от галерията, наречена Академия по изкуствата. Все пак не съм много близо до училището. Не съм съвсем невидима, просто съм дискретна. Имам дарба за подобни неща. Вече сте си дали сметка за това, поне така си мисля. Нептун лежи в краката ми. Като всеки ден чака края на учебните занятия, за да излязат децата от училище. Това куче си има разни мании. А и аз го глезя, като изпълнявам прищевките му и почти всеки ден заедно с него дебна кога ще бие звънецът.
Докато чака, Нептун е принуден да се задоволи с края на други занятия, но върти по-малко опашка. Художниците излизат от галерията. Петнадесетина души, перспективни колкото шайка сенатори. Разбира се, влачат сечивата си за рисуване и размахват на показ червените си баджове, които понякога губят. Третата възраст излиза от училището! Международният клас — канадци, американци, японци.
Опитвам се да се съсредоточа в разговора между Стефани
Дюпен и Патрисиа Морвал. Развръзката е близо. Скоро ще се играе последното действие на античната трагедия. Възвишеното жертвоприношение…
Нямаш избор, бедна ми Стефани. Ще ти се наложи…
Не, не вярвам в това!
Точно пред мен изниква един художник. Осемдесетгодишен американец. В най-чист вид. На каскета му има надпис „Йейл“. Набутал е обутите си в чорапи крака в кожени сандали.
Какво ли иска?
— Приемете извиненията ми, мис…
Произнася всяка дума с тексаски акцент. Прави пауза от три секунди между всяка дума, така че казва по едно изречение на минута…