— Нямало е как съпругът ми да убие Жером Морвал, защото онази сутрин бе в леглото с мен…
Инспектор Бенавидиш и инспектор Серенак зяпват. Ръката на Бенавидиш, която държи химикалка, увисва във въздуха, а Серенак замръзва с лакът върху бюрото. Разтворената му длан придържа зле обръснатата му брадичка и внезапно натежалата му глава. В кабинет № 33 става тихо като в музей. Стефани решава да отиде още по-далеч.
— А ако искате да знаете подробностите, същата сутрин Жак и аз правихме любов, господа инспектори. По моя инициатива. Защото искам дете. Спахме заедно сутринта, когато е бил убит Жером Морвал. Така че практически е невъзможно съпругът ми да е виновен.
Серенак се изправя. Отговорът му изплющява като плесница.
— Стефани, преди няколко дни ми казахте точно обратното. Уверихте ме, че съпругът ви е отишъл на лов както всеки вторник сутрин.
— Размислих оттогава… Бях смутена, разтревожена… Объркала съм деня.
Силиво Бенавидиш се изправя на свой ред и решава да подкрепи шефа си.
— Промяната на показанията ви не променя нищо, госпожо Дюпен. Показанията на съпруга в полза на мъжа й не се зачитат…
Стефани Дюпен вдига глава:
— Дребна работа! Всеки адвокат…
За разлика от нейния, гласът на Лоренс се успокоява:
— Силвио, остави ни.
Силвио дава да се разбере, че е разочарован, но знае, че няма избор. Притиска куп листове към гърдите си, излиза от кабинета и затваря вратата.
— Вие… разваляте всичко! — гръмва гласът на Стефани Дюпен.
Лоренс Серенак запазва спокойствие. Сяда в един стол на колелца, отпуска крака и столът леко се хлъзва напред.
— Защо правите това?
— Кое?
— Защо давате лъжливо свидетелско показание?
Стефани не отговаря, а погледът й се мести от картината на
Сезан към голия гръб на червенокосата жена.
— Мразя Тулуз-Лотрек… Ненавиждам това лицемерно воайорство…
После свежда очи. За първи път, откакто е влязла в кабинета, погледът й среща този на Серенак.
— Ами вие защо правите това?
— Кое?
— Съсредоточавате се върху една-единствена следа. Гоните съпруга ми като убиец. Знам, че е невинен. Пуснете го!
— Ами доказателствата?
— Жак няма мотив. Абсурдно е! Колко пъти трябва да ви повтарям, че не съм спала с Жером Морвал?! Така че няма мотив, напротив, и има дори алиби… Аз…
— Не ви вярвам, Стефани…
Времето в кабинет № 33 е спряло.
— Тогава какво ще правим?
Стефани се разхожда с малки нервни крачки из кабинета. Лоренс я наблюдава и отново се прави на безгрижен, на непукист. Стефани си поема дълбоко въздух и сякаш се изгубва в разрошения кок на модела, нарисуван от Тулуз-Лотрек, а после изведнъж идва на себе си.
— Инспекторе, какво друго остава на една безутешна жена?
И докъде може да стигне тя, за да спаси съпруга си? Колко време ще й е необходимо, за да разбере посланието? Нали сте чели, инспекторе, черните американски романи? За ченгето, способно да обвини някой нещастник, за да му открадне жената…
— Не, Стефани…
Стефани Дюпен се приближава до бюрото. Бавно развързва двете панделки, които придържат дългите й кестеняви коси. Разпуска ги деликатно и сяда на бюрото на инспектора. Стърчи с метър над него, но той не става и е принуден да вдигне очи към нея.
— Нали това очаквахте, инспекторе… Виждате, че не съм толкова глупава! Ако ви се отдам, всичко ще свърши, нали така?
— Престанете, Стефани.
— Какво ви е, инспекторе? Остава да изкачите последното стъпало… Не се измъчвайте с толкова много въпроси… Хванахте в мрежите си фаталната жена… Държите я здраво, съпругът й е зад решетките, а тя е в клопка… Ваша е…
Стефани бавно кръстосва крака, за да се вдигне полата й. Едно копче от бялата блузка изчезва между пръстите й. Върху леко оголената й гръд се показват лунички чак до презрамката на изрязания й сутиен…
— Стеф…
— Освен ако фаталната жена не дърпа конците още от самото начало. И защо не, в края на краищата?
Очите на Стефани Дюпен се размекват… Лоренс Серенак с изненада съзира в тях ориенталската мистерия на слънчев изгрев с цвят на индиго. Трябва да дойде на себе си… Но няма време да се съвземе, защото учителката продължава:
— Или пък те. Мъжът и жената — съучастници. Мефистофелска двойка. Ще бъдете играчка в ръцете им, инспекторе…
Стефани все още седи на бюрото. Качва краката си отгоре. Полата й от бежов памучен плат се навива около кръста й. Отваря се още едно копче на блузката й. Ареолите на гърдите й се отгатват под фината дантела на бельото й. Във вдлъбнатината между гърдите й бликват капчици пот.