От уплаха? Или от възбуда?
— Престанете с тези детинщини, Стефани. Ще запиша показанията ви — казва Серенак.
Става и взема лист хартия. Бавно. Стефани закопчава блузката си, оправя полата си и отново кръстосва крака.
— Предупреждавам ви, инспекторе, че няма да променя становището си. Няма да променя и думичка от това, което ви казах. Онази сутрин, когато е бил убит Жером Морвал, съпругът ми остана с мен в леглото…
Инспекторът бавно пише.
— Записвам думите ви, Стефани, въпреки че не ви вярвам…
— Още подробности ли искате, инспекторе? Искате да разберете доколко може да се вярва на показанията ми? Дали сме правили любов? В каква поза? И дали съм изпитала удоволствие?
— Следователят със сигурност ще ви попита…
— Тогава пишете, Серенак. Не, не изпитах удоволствие. Направихме го набързо. Аз бях отгоре. Искам дете… Бях на колене и върху мъжа ми, изглежда, че това е най-успешната поза, когато жената иска да има деца…
Инспекторът продължава да седи наведен над листа и пише в мълчание.
— Трябват ли ви още подробности, инспекторе? Съжалявам, че нямам снимки, но мога да опиша всичко…
Лоренс Серенак бавно се изправя.
— Лъжете, Стефани.
После заобикаля бюрото и отваря първото чекмедже, откъдето измъква една подвързана книга. „Орелиен“.
— Убеден съм, че ме лъжете.
Отваря книгата на една отбелязана страница.
— Спомнете си, че поискахте да прочета романа на Арагон заради странното изречение от негово стихотворение върху картичката, намерена в джоба на Жером Морвал. Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление и така нататък… Опресних ли паметта ви, Стефани? Глава шейсет и четвърта. Орелиен среща Беренис в градините на Моне, а тя бяга от Живерни по една извита пътека — сякаш иска да избяга от съдбата си. Орелиен я последва, намира я: тя е задъхана… Ще ми простите, но не помня целия текст, така че ще ви прочета тази сцена…
Може би за първи път Серенак успява да издържи погледа на Стефани.
— Орелиен се приближаваше към нея, виждаше как гърдите й се повдигат, виждаше и обърната й глава с русите коси, които падаха на една страна, бързо трепкащите й клепачи, сините кръгове около очите, които подчертаваха тревогата й, и треперещата й уста, а стиснатите й зъби бяха зъби на хищница и толкова бели…
Инспекторът се приближава. Стои прав пред Стефани. Тя не може да отстъпи назад, защото седи върху бюрото. Серенак се приближава още повече и коляното на учителката докосва джинсите му. Почти усеща пакета на инспектора, точно на височината на долната част на корема си. Достатъчно е само да разтвори кръстосаните си крака…
Серенак продължава да чете:
— Орелиен се спря. Бе стигнал до нея, всъщност стоеше над нея… никога не бе я виждал такава…
После оставя за миг книгата.
— Вие разваляте всичко, Стефани.
Поставя ръката си върху голото й коляно. Кожата й настръхва. Неспособна е да се контролира. Не може да спре треперенето на краката си, които се увиват като глицинии. Гласът й вече не е толкова уверен.
— Странен човек сте, инспекторе… ченге… любител на живописта… любител на поезията…
Серенак не отговаря, а прелиства няколко страници.
— Все още сме на същата глава. Шейсет и четвърта. Спомняте ли си какво става малко по-нататък, след още няколко реда? Ще ви отведа някъде, където никой не ви познава, дори и полицаите на мотоциклети… където ще можете свободно да избирате… Там ще уредим живота си…
Книгата пада от ръката му, сякаш тежи цял тон. Поставя ръката си върху горната част на бедрото й, което все още трепери. Държи я там дълго, като че ли успокоява биещото сърце на пеленаче… И двамата мълчат и не помръдват. Серенак пръв прекъсва момента. Прави крачка назад и ръката му се затваря в юмрук върху листа, където е записал показанията на учителката.
— Съжалявам, Стефани… Вие поискахте да прочета романа…
Стефани прекарва ръка пред уморените си развълнувани очи, от които всеки момент ще потекат сълзи.
— Не смесвайте нещата. Чела съм Арагон. Разбрах: свободна съм да избирам. Бъдете спокоен, ще уредя живота си… ако искате да знаете, Лоренс, вече ви го казах. Не, не обичам съпруга си. Дори ще ви дам още една ексклузивна новина: мисля, че ще го напусна. Тази мисъл дълго терзае мислите ми. Водовъртежите през последните дни нямаше как да не предизвестяват наводнение… Нали разбирате какво искам да кажа? Само че това с нищо не променя факта, че мъжът ми е невинен… Една жена не напуска мъж, който е в затвора. Една жена може да напусне само свободен мъж. Разбирате, нали, Лоренс? Няма да оттегля показанията си. Да, през онази сутрин правех любов със съпруга си. И моят съпруг не е убил Жером Морвал…