— Какво точно иска да постигне Хейзън, Оз? — попитах аз.
Той поклати глава.
— Проклет да съм, ако знам, Джим. Но това не е краят. Изобщо не е краят. Нали все още имаш онази страхотна лодка?
— Да, все още я имам. Защо?
Той ми разказа какво има предвид.
На следващия ден се оказа, че новината за уволнението ми заслужава около осемнайсет сантиметра в една вестникарска колонка на първа страница в новия брой на „Газет“, в десния край на горната половина. Знаех че не беше публикувана от Кас, защото тя винаги се подписваше с името си.
Уволнение на награден полицай от Тексас
— предстои разследване
Екип на „Газет“
ТРЕВЪРТЪН, щата Тексас. Награждаваният лейтенант от тексаската полиция Джеймс Б. Бонъм днес беше отстранен от работа за неопределено време без компенсация — наказание, равносилно на уволнение — от градския съвет, след като Дуайт Хейзън обяви началото на официално разследване за почти смъртоносния побой, нанесен на заподозрян в предишно полицейско разследване. Заподозреният, Джеръми Гейдж Тидуел, издирван за разпит във връзка с убийството на съпругата и дъщерята на партньора на Бонъм, покойния Робърт „Бо“ Джексън, е бил тежко ранен по време на задържането си, което наложило сериозна пластична операция на лицето и челюстта му. Според Хейзън лейтенант Бонъм, за когото твърди, че има дългогодишни психически проблеми, е нападнал Тидуел като отмъщение за убийствата.
Статията продължаваше в същия дух и Хейзън обещаваше арест, „когато обстоятелствата са благоприятни за това“. Хвърлих вестника в кофата за боклук и свих рамене към Ел Ей, която седеше от другата страна на кухненската маса. Беше сменила превръзката над окото си, а видимите порязвания и охлузвания по лицето и май зарастваха както трябва.
Тя отпи глътка кафе.
— Майната им, ако не разбират от майтап.
— Оз иска да отидем до езерото Дегрей с „Бъфордина“ — казах аз.
Лодката беше собственост на някакъв наркодилър от Шривпорт. След арестуването му бе отнета в полза на държавата и обявена на търг в Тревъртън по средата на една зимна буря със суграшица. Когато разбрах, че никой друг няма да наддава за нея, аз предложих две хиляди долара — всичките пари в брой, с които разполагах към този момент. При обичайни обстоятелства нямаше да стигнат и за ремаркето, но точно в този ден се оказаха достатъчни, за да стана собственик на плоскодънна моторна лодка, която струваше повече от къщата ми — модел „Алисън“, с дължина шест метра и двигатели „Мерцедес“, която развиваше сто възела в спокойни води.
Когато я видя за пръв път, Ел Ей отбеляза:
— Това е среден пръст, на който никой не може да не обърне внимание, Бис. Ще я наречем „Бъфордина“.
Никога нямаше да ми хрумне да дам име на рибарска лодка, но Ел Ей харесваше името, което Кейси беше измислила на моя пикап, и явно смяташе, че имам нужда от повече последователност в живота си, така че предложи продължение на същата тема.
— Страхотна идея, Бис — каза Ел Ей сега. — Много по-добре, отколкото да си седиш вкъщи, да скърцаш със зъби и да се самосъжаляваш.
— Да, много е подходящо за уволнено ченге — съгласих се аз. — Чист въздух и слънце. Последна глътка свобода преди затвора.
— А какъв е планът на Оз?
Разказах ѝ накратко.
— Според него единственият скандал би бил да оставим този недоносен кучи син Хейзън да ме хване неподготвен.
— Точно така би се изразил и Мат Дилън.
Колкото и да не ми харесваше идеята да не участвам в разследването, трябваше да призная, че Оз вероятно имаше право. Последното, което му трябваше в този момент, беше Хейзън да ме изкара пред градския съвет и съда. С моето заминаване вниманието на медиите щеше да бъде отклонено от разследването на убийството на Голд. А личният ми интерес беше Джейна и момичетата да бъдат колкото се може по-далече от опасността.