Когато стигнахме до северния край на канала Янси Крийк, Ел Ей намали скоростта и направи обратен завой покрай брега, като се оглеждаше за подходящо място за риболов. Слънцето вече беше подминало зенита си, когато тя откри едно дълбоко заливче, обрасло с водни лилии. Ел Ей зави към него и дръпна дросела докрай към себе си, така че влязохме в заливчето по инерция, докато лодките на репортерите постепенно се изгубиха в далечината, като продължаваха да ни търсят.
Отидох до носа, за да спусна във водата електрическия мотор за тролинг, проверих кабелите на акумулаторите и натиснах педала, за да отдалеча лодката от водните лилии. После извадих въдиците и хвърлих поглед към сонара, но реших да ловим риба по истинския, примитивен начин и не го включих.
— Който хване най-хубавата риба, плаща сметката за вечеря — предложих аз.
Ел Ей поклати глава, докато се измъкваше иззад щурвала и отваряше едното рибарско столче на кърмата.
— Който хване първата — каза тя.
Това не беше голяма изненада. Тъй като искаше да вижда екшъна, тя щеше да лови на плитко — освен призори и по здрач в плитките води рибата кълве по-бавно, но пък от там излизат много хубави парчета. От друга страна, в търсене на незабавни резултати аз планирах да ловя на дъното на заливчето с пластмасов червей, а това обикновено е най-бързият начин да се улови нещо.
— Хейзън направи така, че да ме уволнят. Защо, си остава загадка — подхвърлих аз, като подадох на Ел Ей по-леката от двете въдици. — Но все пак продължавам да си мисля за Голд. Имам предвид, какво толкова е станало, за да излезе от къщата си онази вечер, по дяволите? Ако се съди по резултатите от лабораторията, партито е било в разгара си. Какво я е накарало да излезе точно в този момент?
Ел Ей прибра ластика в джоба, сложи си шапката, закачи на въдицата едно зелено плаващо жабче и метна въдицата в открити води, за да я изпробва.
— Според мен зовът на парите — каза тя. — Не се сещам за друго, което да я мотивира достатъчно, за да го направи.
Тя настрои инерционната спирачка на макарата и отново метна въдицата. Доволна от резултата, нави кордата обратно и се обърна към водните лилии.
— Страх? — предположих аз.
Избрах петнайсетсантиметров пластмасов червей и го закачих на кукичка размер 1/0 заедно с капковидна тежест и едно прозрачно мънисто.
— От какво? — попита Ел Ей.
— От изнудване например. Представи си, че е имала някакви мрачни тайни. Имам предвид по-мрачни от тези, за които вече знаем.
Ел Ей се замисли. Прехапа единия край на долната си устна — най-старата ѝ техника за съсредоточаване — и хвърли въдицата така, че жабчето леко кацна върху една водна лилия. После отново поклати глава.
— Всички имат мрачни тайни — каза тя. — Но ако е било изнудване, тя е щяла да се увери, че наистина разполагат с нещо, иначе не би отишла да се срещне с тях. Като се има предвид нейният психологически профил според мен не биха могли да блъфират с нея. Била е твърде подозрителна и твърде интелигентна, за да се хване. И се съмнявам, че действително са разполагали с нещо, с което да я изнудват. Не забравяй колко сложно убийство са се канели да извършат. Кой ще се занимава да организира истинско изнудване само за да примами жертвата на бъдещото убийство?
Тя ме погледна.
— Освен това случва ли се изобщо изнудваните да извършват убийства?
Хвърлих лилавия червей до върха на един клон, който се подаваше над водата, и след няколко секунди усетих как тежестта стигна до дъното.
— Не е невъзможно — отговорих аз. — Но по-скоро се очаква да се случи обратното: жертвата на изнудването да убие изнудвана.
— Или поне по филмите става така — каза тя.
Нещо предпазливо подръпна кордата на въдицата ми, два пъти поред. Изчаках една секунда и дръпнах кукичката. Оказа се дребен костур, около половин килограм, и аз го откачих от кукичката и го пуснах обратно във водата.
— Честито — каза Ел Ей.
— Сухарите и водата са от мен — обещах аз.
Тя не обърна внимание на това, съсредоточена в жабчето си.
Разиграх няколко различни варианта в главата си.
— Добре, да кажем, че някой се е обадил на Голд У дома…
— Откъде знаем, че си е била у дома?
— От дамската чанта. Което не ни казва откъде е дошла, но все пак говори, че вече не е била на работа. Ако беше така, чантата щеше да остане зад бюрото, в някакъв шкаф или някъде другаде в личния ѝ кабинет.
— Добре, значи някой се обажда с някакво апетитно предложение — голям аванс, може би ще трябва да свидетелства в съда още на следващия ден, ще може ли да се срещнем, за да го обсъдим, и така нататък, и така нататък.