— Джейна каза, че Кейси се тревожи приятелката ѝ Лина да не бъде замесена в историята с Файгъл.
— Няма нужда. Следващия месец има редовно заседание на всички отдели на полицията и се оказва, че вече имаме достатъчно срещу него, за да го заковем.
Сервитьорката ни донесе хамбургерите — моят беше с бекон и сирене, а на Ел Ей вегетариански, с екологично чист лук. После отново допълни чашите ни със студен чай, усмихна се и потъна обратно в кухнята.
— А какво ще правиш с Джейна? — попита ме Ел Ей.
— Продължавам да се въртя в кръг около нея — отговорих аз.
— Напротив — каза Ел Ей и деликатно отхапа от вегетарианския си хамбургер.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че се въртиш в кръг около себе си. Според теб защо все още не си приел предложението за фермата?
— Защото не съм фермер — отговорих аз. — Никога не съм работил нищо друго.
— Глупости — каза тя. — Занимаваш се с полицейска работа, защото това ти се е паднало. Но не забравяй, че след като се върна от университета, управляваше „Летящото С“ в продължение на цяла година, при това на печалба, докато мама и Дъсти обикаляха цяла Европа, за да търсят клиника за ин витро. И Дъсти знае, че ще можеш да го направиш пак, иначе нямаше да ти предложи да я поемеш.
— И какъв е изводът?
— Изводът е, че никога няма да намериш друга жена която да те обича повече от Джейна, но тя не умее да го показва и страда от почти същата проклета гордост и инат, от които страдаш и ти самият. И тя не може да върне времето, Бис. Не може да поправи историята и не може да бъде съпруга, която само гледа и чака.
Ел Ей изяде едно грахче и добави:
— Твоят проблем никога не е било „Летящото С“, Бис.
— А кое?
— Историите, с които живееш. Краищата, в които вярваш.
Не ми хрумна нито един отговор, който да си заслужава да бъде казан.
— Наистина ли искаш да научиш началото на тази история? Имам предвид толкова силно, че да си готов да платиш цената?
— Каква цена?
— Началата струват почти толкова скъпо, колкото и краят.
— Пак ли ще ме хипнотизираш?
— Смяташ ли, че имаш нужда?
— Не знам.
— В такъв случай няма защо да се тревожиш, нали? — каза Ел Ей. — Опитай се да прочистиш съзнанието си, отпусни се, излез от настоящето.
Тя чукна с нокът по ръба на чашата си.
— Върни се в седмицата след големия мач. Позволи на спомените да се върнат. Къде се намираш? Какво правиш?
— Алеха ха-шалом — каза тихо Кат, като докосна стъклото върху снимката на доктор Кеплер. — Барух даян емет.
Канех се да я попитам какво означава това, но тя отново ме дръпна към себе си, за да ме целуне, като дишаше по-учестено.
— Пет минути — каза тя и изчезна в банята.
Чух как пусна душа, но миг по-късно вратата на банята отново се отвори и тя подаде главата си навън.
— Когато изляза от тук, ще бъда гола като бебе — каза ми тя. — Надявам се, че няма да ме оставиш сама.
Съблякох се, пъхнах се под завивките и зачаках, а сърцето ми биеше лудо в гърдите. Когато Кат каза „Готов ли си?“ и излезе от банята в облак от пара, който ухаеше на сапун „Лайфбой“, с тъмни настръхнали зърна, слаба и бяла и съвършена като сън, гърлото ми така се сви, че едва не се задуших. Дръпнах завивките и тя застана за миг до леглото, за да я погледна както трябва, после се усмихна и дойде при мен.
— Измих си зъбите с твоята четка — каза тя. — Ще ти купя нова.
После устата ѝ със сладкия дъх на „Пепсодент“ се притисна към моята, а тя се притисна към мен и ръцете ѝ бяха почти горещи, когато докоснаха кожата ми. Плъзнах собствената си ръка по дългата гладка извивка на тялото ѝ, после издърпах крака ѝ върху моя, докато продължавахме да се целуваме. Тя протегна ръка между краката ми и каза:
— Съвсем си готов. Ела.
Но аз не исках всичко да свършва толкова бързо.
Плъзнах се надолу, за да я целуна по гърдите, по пъпа и по корема, а после леко я издърпах до ръба на леглото, разтворих краката ѝ и се отпуснах на колене на пода, между коленете ѝ.
— О, боже — каза тя, докато хълбоците ѝ се повдигаха за да посрещне езика ми.
С тихи стонове Кат стисна раменете ми с краката си а аз я хванах за бедрата. Потъвах все по-дълбоко в мълчаливото море, по-древно от времето, не спирах да я целувам и накрая тя простена: „О, о, божичко“, и изви гръб, а петите ѝ се забиха в гърба ми. Не спрях, само забавих темпото и я оставих да стигне до края, като я прегръщах здраво и вкусвах солената ѝ влага, и не се откъснах от нея, докато тялото ѝ най-сетне не се отпусна и накъсаното ѝ дишане не се успокои.