— Какво означава това?
— Общо взето, точно това — всеки служител, когото можем да отделим, по един или друг начин се занимава с този случай. Отворили сме извънредни телефонни линии, изследванията влизат в лабораторията с предимство и прочие.
— Приоритетно в сравнение с какво? Някоя умряла курва? Или някой дилър на крек от „Нолтениъс“?
Разперих ръце.
— Какво да ти кажа, Анди. Ако намериш човек, който не отговаря пред никого, обади ми се.
— Да, да, знам, така е. Извинявай. Първите четирийсет и осем часа, известна психоложка, основният заподозрян винаги е съпругът и така нататък, и така нататък.
— Искаше ми се да продължим разговора, който вече си провел с Монси и Райдаут.
— Как така да го продължим?
— Знаеш ли дали в живота на съпругата ти са се появили някакви нови хора или някакви необичайни отношения, или за някаква промяна в обичайните ѝ навици?
Той ме изгледа в продължение на няколко секунди, през които зад очите му премина нещо.
— Те вече ме питаха.
— Имам нужда да чуя отговора лично от теб.
— Деб не беше много общителна — каза той. — Поне не по обичайния начин. Имаше си своя кръг и толкова.
— Какъв кръг?
Той поклати глава.
— Нали така се казва? Определени хора, с които се събираше сравнително често.
— Значи се е срещала с други мъже?
Той се засмя особено и отново разроши косата си с ръце.
— Това изчерпва въпроса, така ли?
— Какво искаш да кажеш?
— Деб имаше доста католически вкусове по отношение на секса.
— Добре, тогава да го кажем с други хора.
— Да, и аз знаех за тях. Не беше голяма тайна — точно затова се събираше тяхната групичка. Това и коката. Джеф Файгъл, Бен Фрикс, Марк Пендърграс и някои от момичетата, които работят в клиниките на Бен. Не се опитвам да натопя никого. Аз също ходих да смъркам с тях един-два пъти, но не можех да им насмогна на темпото.
Не бях съвсем сигурен дали Пендърграс беше голяма изненада, но знаех по малко за останалите. Бенджамин Фрикс беше брокер на недвижими имоти, който имаше офиси тук и в Тексаркана. Репутацията му беше на един от онези мъже, които твърдо подкрепят Втората поправка на Конституцията и правото на всеки американец да има и да носи оръжие, строят бункери за края на света и се занимават с бойни изкуства. Беше висок, с мургава кожа, изпъкнало чело, пълни устни и черни очи с тежки сенки, с много тъмни косми по дългите си ръце и увиснали рамене. През последните двайсет години непрекъснато го арестуваха за всякакви провинения от побой до уриниране върху полицейска патрулна кола, като последното може би имаше нещо общо с факта, че четвъртата му жена се беше развела с него преди около една година.
Трътлестият Файгъл беше адвокат и се беше специализирал да завежда искове срещу лекари, за да изкопчи нещо от застраховката им срещу лекарска грешка. Имаше репутация на лош юрист и другите адвокати понякога наричаха кантората му „Пух, Дух и Извънсъдебно споразумение“, по аналогия с приказката за трите прасенца, защото вдигаше много шум, но не събаряше нищо. За сметка на това според слуховете той държеше на повикване цели взводове от експерти, които срещу достатъчно пари бяха готови да заявят пред съда, че мъртвецът беше извършил самоубийство, като се беше промушил в гърба с градинарска ножица и след това се беше заровил в плитък гръб. Файгъл по принцип не се занимаваше с местните лекари, вероятно защото нямаше как да бъде сигурен, че няма да му се наложи да го лекуват от спукан апендикс или счупен крак.
— По какво си падаха най-много според теб?
— Когато говорим за такива хора, не знам как точно дати отговоря.
— Анди, нали си даваш сметка, че всичко ще излезе наяве? Независимо какво е. Сигурен ли си, че искаш пак да отговаряш на тези въпроси, когато това се случи, и може би да се забъркаш в него?
Той издиша дима и се загледа в него, после отговори така, все едно не ме беше чул.
— Предполагам, че най-вече по секс игрите — каза той. — Кожа, белезници, бичове, ботуши, всякакви простотии. Аз не си падам по такива неща.
— Къде се събираха?
— Тук или при Бен. Когато строихме тази къща, Деб ги накара да проектират цял отделен апартамент в нея който да използва само тя. Мисля, че и Бен имаше нещо подобно. Наистина бяха много запалени.
Той смачка цигарата си и каза:
— Ще си взема една бира. Сигурен ли си, че не искаш нещо?
— Няма нужда.
Той отиде в кухнята и аз чух как се отваря и затваря вратата на хладилника, а после пукот от отваряне на кутийка. Когато се върна в стаята, носеше кутийка „Бъд“. Отпи голяма глътка от бирата, преди да седне обратно на мястото си.