— Приличаш ми на бивш спортист — отбеляза той и се оригна. — Не се сърди, че го казвам, но изглеждаш доста контузен.
Не отговорих.
— Във всеки случай не приличаш на човек, който трябва да се занимава с такава работа.
— Защо, те какви са?
Той сви рамене.
— Ами нали се сещаш — печени типове като по филмите, които пускат остроумия и блъскат хората в стената, докато ги разпитват. Приличаш на човек, който може да стане опасен, ако се наложи, но не изглеждаш страшен, а по-скоро подготвен за всичко. Женен си, нали?
— Да.
— Все се питам дали цялата идея не е генерално сбъркана, нали се сещаш, като цигарите. Милиони хора си казват, че няма проблеми, но всъщност това ги убива. Убива ни.
— Аз не съм най-подходящият човек, който да ти даде съвет за брака, Анди.
Той сви рамене. После попита:
— Загазил ли съм? Имам предвид, сто души могат Да потвърдят, че съм бил в Далас.
— Засега нямаме заподозрян — отговорих аз. — Но има някои неща, за които искам да науча повече, например фактът, че си бил пациент на доктор Голд, преди да се съберете.
Той извърна поглед.
— Аха. Започнах да ходя при нея с Джаки, защото тя ме помоли. Двамата имахме някакви проблеми и тя реши, че трябва да отидем на психолог.
— Помогна ли?
— Зависи от гледната точка, предполагам. Със сигурност не помогна на брака ни.
— Значи вие двамата с Джаки известно време сте ходили на консултации при Голд. Как се стигна дотам, че се разведе с Джаки и се ожени за Голд?
Той отпи от бирата си и замислено се вторачи в кутийката.
— Точно това е странното. Всъщност не знам. Няколко пъти двамата с Джаки ходихме отделно, а след това Джаки съвсем спря да ходи. Деб каза, че според нея бракът не може да бъде спасен, със или без психолог. Но аз трябвало да продължа да ходя при нея, можело да ми бъде полезно, имал съм и други проблеми и прочие. Предполагам, че всичко започна така. И преди да се усетя, вече излизахме на вечеря в хотел „Арлингтън“ или в Шривпорт, или ходехме на плаващите казина. А след това започнахме да говорим как ще живеем заедно, за пръстени и всякакви простотии. Не знам, просто всичко набра някаква собствена инерция.
— Колко години разлика имахте с доктор Голд?
— Почти десет.
— Проблем ли беше това?
— Не особено, поне не за мен. Но Деб се притесняваше през цялото време. Непрекъснато намекваше, че е по-млада от годините си, правеше си пластични операции, изпробваше различни диети. Нали ги знаещ какви са.
— Кои?
Той ме погледна.
— Жените.
— Как се почувства, когато жена ти пое контрола върху твоята компания?
Той премигна и на челюстта му изпъкна един мускул.
— Това пък защо?
— Нали знаеш какво казват хората.
— Ами не знам как се очаква да се почувства един мъж, когато съпругата му отреже топките по този начин, по дяволите. Но си е така, наистина си беше опекла работата. Предполагам, че вече всички знаят.
Той сведе поглед към загорелите пръсти на краката си върху бледоморавия килим и тихо се оригна.
— Вероятно няма нужда да ти казвам, че историята е доста идиотска — казах му аз. — Самият факт, че си се подписал под нещо такова.
Той почервеня и пресуши бирата си на един дъх, преди да ме погледне.
— Подписването няма нищо общо с онова, което се случи между мен и Деб, човече. Истината е, че Деб ме наказа. Чисто и просто ме наказа.
— За какво?
Той направи гримаса, взе си още една цигара, запали я и вдиша дълбоко дима.
— Заради една мацка, с която се срещах. Една вечер Деб влезе в „Ланяпе“ и ме хвана с мацката, която точно ми беше бръкнала в гащите.
— И какво се случи после?
— Странното беше, че тя не избухна така, както можеше да се очаква. Просто охладня и се стегна. Все едно от очите ѝ излизаха лазери. Започна да повтаря разни думи като „предателство“ и „измяна“. Каза, че това било „слонът в стаята, за който не говорим“, каквото и да означава това. Било подигравка с нашите задължения един към друг. Накратко казано, тя вече нямала друг избор, освен да ме държи под око. Да поеме по-активна роля в компанията и да прекарва повече време с мен било единственият начин някога да си върне доверието в мен. Мамка му и доверието. Преди да се усетя, Джеф Файгъл започна да идва през седмица и да ми носи нови и нови документи за подписване — дялово разпределение, компенсационни пакети, гарантирани нетни приходи, равно участие във всичко и прочие, и прочие.
Той се разсмя пискливо и поклати глава.