Понякога наистина закусвах с овесени ядки.
— Аха.
Тя мина през спалнята ми и влезе в банята до нея, като провери сапуна и нещата ми за бръснене, а след това и шкафчето за лекарства. Когато излезе от банята, погледна леглото и провери какво имаше на нощното шкафче: спрей против хрема, романът на Ник Кейв, който бях прочел до половината, и стар малък пепелник от стъкло с логото на „Кока-Кола“, в който имаше десетина монети.
— Все още нямаш нужда от будилник — заключи тя.
Познаваше ме през целия ми живот и знаеше, че ако имам нужда от помощ, тя ще бъде да заспя, а не да се събудя. Накрая се върна във всекидневната, където остави Пес на дивана, провери кой канал беше включен на телевизора и ме смушка с пръст в стомаха.
— Все още няма признаци за истинска депресия, но нивото на серотонина ти е малко ниско — обяви тя. — Което е поправимо.
Тя отметна неконтролируемата си коса с ръка назад от лицето и ме изгледа строго.
— Но тук не е идвала жена поне от няколко месеца.
Във въздуха между нас като застоял дим увисна неизказаното „а ти ме излъга, че са били три седмици“. Понечих да възразя, но се спрях, когато забелязах изражението ѝ.
— Обикновено аз ходя у тях — отговорих вместо това.
Тя изсумтя в знак, че поне засега приема обяснението.
— Гладна ли си? — попитах аз.
— Не, жадна съм.
Тя седна на дивана до Пес, който се беше свил върху нейното яке и отново беше заспал, и извади цигарите си и малка златна запалка. Погледна ги за миг, после ги остави на масичката за кафе.
Отидох в кухнята и прегледах запасите си от различни напитки.
— Имам кока-кола, джинджифилова бира, обезмаслено мляко и ябълков сок — обявих аз, като нарочно пропуснах водката, канадското уиски, мексиканската бира „Дос Екис“ и американската „Шайнър“.
После зачаках.
— Може ли джинджифил с лед?
Изпуснах дъха, който бях затаил, налях питието на Ел Ей, взех една бира за себе си и се върнах във всекидневната. Настъпи уютно мълчание, докато отпивахме от напитките си. Най-сетне аз казах:
— Как върви между теб и Рейчъл в последно време?
Ел Ей се загледа в мехурчетата в чашата си и толкова дълго не отговори, че си спомних първите ѝ няколко седмици при Бабинка, когато не каза и една дума, и си помислих колко малко се променят някои неща с времето.
Но най-сетне тя проговори:
— Семейната история е гадно нещо, Бис.
Отпих от бирата си, като си мислех за историята на Ел Ей.
— Съгласен съм — потвърдих аз.
Тя ми хвърли един поглед.
— Да, и при теб беше същото, но и не беше.
— Рейчъл вече е поела по друг път — казах аз.
Ел Ей сви рамене.
— Казвала ли ти е, че се опита да се самоубие?
— Не — отговорих аз. — Кога?
— Онова лято, когато дойдох да живея при теб и Бабинка. Годината, в която удари дъното.
— Преди да започне да ходи на събиранията на дружеството на анонимните алкохолици, няколко пъти ми заяви колко ѝ е писнало от всичко, как за всички ще бъде по-добре да умре и други подобни. Повтаряше: „Ако животът ми беше риба, щях да я хвърля обратно в шибаната вода“.
Ел Ей се усмихна накриво в чашата си.
— Звучи точно като нещо, което би казала.
— Какво точно се е случило?
— Тя ми разказа едва когато започна да работи върху себе си по програмата на дружеството, за да се промени. Но ето какво е направила: убедила е някакъв тип да я очисти.
— Да я убие! Как става това, по дяволите?
— Успяла да намери някакъв заклет почитател на садо-мазото, който си падал по игри с душене и други подобни. После, общо взето, го прелъстила малко да вдигне нивото, но когато дошъл моментът да го направи, той не събрал смелост да стигне докрай.
— Малко да вдигне нивото? — повторих аз. — Господи, Ел Ей, това е съвсем друго ниво.
Настъпи мълчание, докато се опитвах да асимилирам чутото. Не можех да си представя Рейчъл да се остави по този начин на когото и да било.
— Трудно ми е да си представя, че е искала да умре.
— Тя не е искала да умре.
— Чакай малко, какво ми казваш?
— Взела е стратегическо решение. Не да умре, а да бъде мъртва — каза Ел Ей. — Това са съвсем различни неща.
— Тогава защо не е станало?
— Звучи налудничаво. Всъщност май трябва да се каже, че си е било налудничаво. Но тя някак си разбрала, че ако убийството се заснеме на видео, филмът може да се продаде поне за един милион долара в Банкок. Трябвало е да разделят печалбата поравно. Тя провела прослушвания с цял куп кандидати, докато не намерила човек, на когото смятала, че може да има доверие.