Ел Ей се зае да разбърква кубчетата лед в чашата си с пръст, после каза:
— Здравата е пострадала, Бис.
— Как така?
— Сигурен ли си, че искаш да чуеш всичко?
— Сигурен съм, че не искам — отговорих аз. — Но вече се налага.
— Имало много концентрирано увреждане на тъкани — каза Ел Ей. — Но тъй като планът бил тя да се озове мъртва в някоя канавка, този тип не виждал никаква причина да се въздържа. Уговорката им била той да прави каквото си поиска с нея, като на финала тя трябвало да умре. Но той се изплашил и не успял да я довърши. Тя изгубила много функции. След това наред с другите неща вече не можела и да забременее.
Ел Ей се загледа в ръба на чашата си, преди да добави:
— Горе-долу като мен.
— Какви функции е изгубила?
— Нали си чувал за онези жени от африканските племена? Останала е толкова увредена, че не може да свършва.
— Никога?
— Аха.
Не казах нищо — опитвах се да не си представям как точно се е случило, но онзи миг сякаш оживяваше от само себе си, зареден с някаква собствена злокобна енергия. Най-сетне попитах:
— Какво е станало с мъжа?
— Нищо. От гледна точка на Рейчъл тя носела отговорност за всичко. Така и не казала на ченгетата кой е бил. Според нея се измъкнала по-леко, отколкото много алкохолици. По нейните думи: „И останах жива, за да хленча за това“.
— Тя не е можела да вземе парите със себе си, след като умре — казах аз. — За кого са били?
— За мен. За университета и тренировките по гмуркане.
Двамата поседяхме мълчаливо. Представата, която носех за Рейчъл в главата си, бавно се трансформираше като оригами и се разгръщаше в нови измерения.
Най-сетне аз проговорих:
— Просто не ми звучи като тази Рейчъл, която познавам.
— Точно така — потвърди Ел Ей. — Тази Рейчъл, която познаваш, не е алкохоличка.
Помислих си за Рейчъл и за нейния живот преди Дъсти и „Летящото С“, а после и за прозореца на кабинета ми в „Три“. Помислих си за прекъсната връзка с действителността. И попитах:
— Ти използваш хипноза със своите пациенти, нали?
— Естествено, защо питаш?
— Възможно ли е човек да бъде хипнотизиран по такъв начин, че да организира собственото си убийство?
— Има някаква минимална — наистина минимална — вероятност да се получи, ако обстоятелствата са точно такива, каквито трябва. Например, ако успееш да накараш човека да повярва, че това е единственият начин да спаси от смърт първородното си дете или нещо подобно. Но в такава ситуация бих казала, по-скоро не.
— Можеш ли да посочиш вероятността това да се случи?
— Не, но да кажем, нещо като деветдесет и девет към едно.
Вдигнах телефона и набрах домашния номер на Дани Райдаут. Ел Ей ме гледаше с любопитство.
— Йо — каза той.
— Аз съм — уточних аз.
Чувах телевизора, който работеше от другата страна на линията.
— Какво гледаш?
— Клинт Истууд. Точно стигнахме дотам, където боядисват целия град червен.
— Вярваш ли, че това е възможно? — попитах го аз.
— Дявол да го вземе, шефе, това е уестърн. Всичко е възможно.
— И ти си прав. Слушай сега, седях и си мислех…
— О, не.
— Да, добре. Във всеки случай искам утре сутринта двамата с Ем да проверите дали е възможно Голд да е организирала собственото си убийство. Може да е свързано със застраховка, депресия, някаква физическа болест, за която никой да не знае, нещо такова. Освен това искам да разберете дали се е срещала с някакъв хипнотизатор.
— Бъзикаш ли ме, шефе?
— Не, говоря сериозно. Вероятността е минимална, но искам да я отхвърля. Направи ми тази услуга.
— Окей, няма проблеми. Ем ще реши, че сме се побъркали.
— Това не е новина за вестниците — отговорих аз. — Тя и без това смята, че всички бели са побъркани. И в повечето пъти няма как да ѝ възразиш.
Ел Ей остави чашата си, стана и се приближи до уредбата, за да разгледа чекмеджетата с дискове — рок музика по средата, класическа отляво, джаз и разни други изпълнители като Лион Редбоун и Боби Макферин отдясно.
— Кога ще качиш всичко това на един харддиск? — попита ме риторично тя.
— Аз не отговорих.
След известно време тя се спря на Пучини и сложи диска в уредбата. „Un bel di vedremo“ изпълни цялата стая и аз започнах да се отпускам, както винаги се случва с Пучини. Събитията от деня се отдалечиха малко от мен.
— Тази музика е полезна за духа — отбеляза Ел Ей.
Довърших бирата си.
— Кокошките наистина ли снасят повече яйца, когато им я пускат?
— Не, те искат Моцарт.
Телефонът звънна и аз вдигнах слушалката, а Ел Ей намали звука на уредбата. Обаждаха се от централата в управлението.