— Сър, имаме смъртен случай при съмнителни обстоятелства. Експертите казаха, че ще искате да ви уведомим.
18
„Обстоятелствата“ се оказаха пожар в жилищна постройка, недалече от северния край на „Стърлинг“, на по-малко от километър от дома на Джеймисън и Голд. Пожарът беше обхванал напълно една къща и засега беше открит един труп. Тялото все още не беше идентифицирано, но къщата беше регистрирана на името на Бенджамин Фрикс.
Изслушах сбития преразказ на диспечерката от централата: тялото беше открито във всекидневната с лицето надолу и меките тъкани бяха увредени твърде силно, за да позволят незабавно установяване на самоличността. Съседите се бяха обадили на телефона за спешни случаи и една пожарникарска кола беше пристигнала от „Оук Хил“ за по-малко от девет минути. Няколко минути след нея бяха пристигнали и още коли от община Кадо, пожарната в Тауакони и от страната на Арканзас. Вече нямало никакъв шанс да се спаси къщата, така че усилията на пожарникарите били съсредоточени в това да предотвратят разширяването на пожара към съседните сгради.
Затворих телефона и се обърнах към Ел Ей.
— Искаш ли да дойдеш с мен?
Нейната кола беше паркирана зад форда, така че отидохме с нея. Докато караше, тя попита:
— Когато мислиш, правиш едно нещо с очите си и приличаш на коала, която всеки момент ще заспи. Какво става там вътре в главата ти?
— На следващия светофар наляво — отговорих аз.
После ѝ разказах за Фрикс, за секс групата и за намерението си да говоря с него.
— Той се появи на радара и по-малко от ден след това вече е мъртъв — завърших аз. — Ако наистина е той.
— Първо Голд, а сега и Фрикс? — каза Ел Ей. — Как мислиш, дали и той е убит?
— Ако имаме късмет, не.
— Става все по-интересно — отбеляза тя. — Трябва по-често да излизам от офиса.
— Ако ти трябва и още нещо, в което да забиеш зъбите на гениалния си ум, веднага ти давам и съпруга на Голд — продължих аз.
Разказах ѝ за Джеймисън и преспокойния начин, по който ми беше съобщил за участието на жена си в секс групата.
— Може ли да му се вярва? — попитах накрая. — Мислиш ли, че наистина няма проблем с това?
— Някакви признаци да е гей?
Помислих малко.
— Трудно е да се каже със сигурност. Но предполагам, че не.
— Тогава не знам — каза тя. — Пасивен тип, който си има собствени тайни игрички. Не е невъзможно.
Разказах ѝ всичко, което знаех за Фрикс, включително и нещата, които никой не беше успял да докаже в съда през годините.
Тя ме изслуша и заяви:
— Някой го е очистил.
— Дано да не си права.
Паркирахме нисана половин пресечка по-надолу от другата страна на улицата и се върнахме пеша до димящите останки от къщата, осветени почти като през деня от блясъка на червено-сините лампи.
Вдигнах значката си в ръка, за да ни пуснат. От къщата вече не беше останало нищо друго освен пепел и няколко вертикални подпори, които се протягаха като пръсти на гигантска мумия към изпълненото с черен дим небе. Отляво бяха почернелите останки на покрива на гаража, под които бяха затрупани изгорелите туловища на малък кабриолет и някакъв голям автомобил, подходящ за офроуд гонки. Забелязах полицейския началник, който идваше да ни посрещне, и го познах от няколко конференции, на които бяхме ходили и двамата — висок, със сребриста коса, казваше се Ърл Морнинг Сингър. Очите и зъбите му изглеждаха невъзможно бели на фона на лицето, почерняло от саждите. След като го запознах с Ел Ей, той каза:
— Тялото все още е in situ, ако искате да го видите.
— Защо още не са го прибрали? — попитах аз.
— Ще ти кажа след малко — отговори той. — Вървете след мен. Ще се опитам да ви преведа така, че да не се изцапате.
Овъгленото тяло беше проснато в поза, която изглеждаше удобна за сън: главата беше отпусната на лявата предмишница, а устата беше широко отворена в имитация на прозявка. Чертите на лицето бяха неразпознаваеми.
— Ако това е Бен Фрикс, аз го познавах — казах аз. — Намерихте ли някакви бижута по тялото?
— Не съм забелязал нищо — отговори Морнинг Сингър. — Какво търсим?
Използвах острието на джобното си ножче, за да махна пепелта от дясната ръка, и под нея се показа златен пръстен с монограм: гравирана буква Ф, над която се извиваше изображение на подкова.
— Това е Фрикс — казах аз. — Или поне е неговият пръстен. Нека да проверят ключиците му. Преди няколко години във вестника пишеше, че си е счупил ключицата, след като се блъснал с джипа си в някакво дърво до езерото.